Джон Гришам - Клиентът

— Ще поръчам да подготвят буса — тържествено заяви Труман, като че ставаше дума за президентския самолет.

Фолтриг спря пред бюрото на Орд.

— Заминаваме си, Джордж. Извинявай, ако сме те притеснили. След два-три дни сигурно пак ще се върна.

Колко радостна вест, помисли Орд. Изправи се и протегна ръка.

— Винаги си добре дошъл — каза той. — Обаждай се, ако можем да помогнем с нещо.

— Утре сутрин първата ми работа е да поговоря със съдията Ламонд. Ще те държа в течение.

Орд още веднъж му протегна ръка. Фолтриг я стисна и се отправи към вратата.

— Да внимавате с оня измет — посъветва той в движение Мактюн. — Не вярвам да са толкова тъпи, че да посегнат на хлапето, но знае ли човек…

Мактюн отвори вратата и му направи път. Орд ги последва.

— Мулдано е надушил нещо — продължи да говори Фолтриг, излизайки в приемната, където чакаха Уоли Бокс и Томас Финк. — Засега само се мотаят наоколо. Ще ги държиш обаче под око, нали, Джордж? Тия типове са много опасни. Освен това следете хлапето и адвокатката. Хиляди благодарности. Утре ще се обадя. Къде е колата, Уоли?

След като цял час зяпа надолу към тротоара, пиейки горещо какао и слушайки телефонните разговори на своята адвокатка, Марк реши, че е готов за действие. Реджи се бе обадила на Даян, че Марк е в нейния кабинет и помага да подреждат документацията. От своя страна Даян съобщи, че Рики бил много добре и в момента отново спял. Преди малко бил излапал поне две кила сладолед, докато доктор Грийнуей го отрупвал с въпроси.

Около единайсет Марк се приближи до бюрото на Клинт и взе да проучва секретарската апаратура. Реджи имаше дълъг разговор с една клиентка, която на всяка цена трябваше да се разведе. Щяха да обсъждат предстоящата тактика поне час. Клинт тракаше на машината някакво дълго писмо и през пет минути вдигаше телефона.

— Как си станал секретар? — запита Марк, безкрайно отегчен от срещата си с реалното адвокатско всекидневие.

Клинт извърна глава и се усмихна.

— Случайно.

— Като дете искаше ли да станеш секретар?

— Не. Исках да строя плувни басейни.

— И какво стана?

— Не знам. Забърках се с наркотици, едва не ме изхвърлиха от гимназията, после учих в колеж, записах право в университета…

— Трябва ли да си учил право, за да станеш секретар на адвокат?

— Не. Изритаха ме от университета и Реджи ме взе на работа. Тук обикновено е доста забавно.

— Как се запозна с Реджи?

— Това е дълга история. Сприятелихме се в университета, но се познаваме отпреди. Тя сигурно ще ти разкаже, като те заведе при мама Лайф.

— При коя?

— Мама Лайф. Не ти ли е разправяла за мама Лайф?

— Не.

— Това е майката на Реджи. Двете живеят заедно и тя страшно обича да гощава хлапетата, с които се занимаваме. Готви им равиоли, лазаня със спанак и всякакви италиански вкусотии. Всички са във възторг. Затова я прекръстиха мама Лайф.

След два дни на понички и зелено плодово желе споменаването за солидни домашни ястия звучеше ужасно съблазнително.

— Как мислиш, дали ще ме запознае скоро с мама Лайф?

— Не знам. Реджи често кани клиентите си на гости, особено по-малките.

— Няма ли си деца?

— Има две, но са големи и живеят далече.

— А къде живее мама Лайф?

— Наблизо, в една стара къща. Всъщност там е отраснала Реджи.

Телефонът иззвъня. Клинт прие някакво съобщение и пак затрака на машината. Марк го гледаше с интерес.

— Как се научи да пишеш толкова бързо?

Клинт спря да пише, бавно се завъртя и погледна Марк. После се усмихна.

— В гимназията. Имахме една учителка, същински ефрейтор. Мразехме я, в крайна сметка обаче излезе за добро. Ти можеш ли да пишеш на машина?

— Малко. В училище вече от три години се занимаваме с компютри.

Клинт кимна към монитора до пишещата машина.

— Тук имаме страхотен компютър.

Марк погледна, но не се впечатли. Всички имаха компютри.

— И как стана секретар?

— Съвсем случайно. Като завърши право, Реджи не искаше да работи по чужди заповеди, затова нае тая кантора. Беше преди четири години. Трябваше й секретар и аз предложих да опитам. Не си ли виждал мъж секретар?

— Не. Не знаех, че и мъжете могат да станат секретари. Ами с парите как си?

Клинт се изкиска.

— Добре. Ако има за Реджи, има и за мене. Ние сме нещо като съдружници.

— А тя много ли печели?

— Не особено. И не гони печалбата. Преди години била омъжена за доктор, имали голяма къща и куп пари. После всичко отишло по дяволите и тя смята, че са виновни парите. Сигурно ще ти разкаже. Стане ли дума за нея, много е откровена.