Джон Гришам - Клиентът

Скоро в събитията величествено навлязъл и Рой Фолтриг, който заявил пред камерите, че срещу Бари Мулдано ще бъде заведено дело за убийството на сенатора Бойд Бойет. Неговата снимка също заела първите страници в Ню Орлиънс и Вашингтон, а доколкото си спомняше Клинт, беше излязла и в Мемфис. Голям шум, обаче без труп. Но това не плашело мистър Фолтриг. Той гръмогласно заклеймявал организираната престъпност. Предсказвал гарантирана победа. Подхвърлял грижливо подготвените си реплики с инстинктивната ловкост на стар театрален ветеран и в най-подходящия момент крещял, вдигал заканително пръст или размахвал призовки. Отказвал да коментира липсата на труп, но намеквал, че знае нещо, което не е за разгласяване, и поради това не се съмнява, че тленните останки на сенатора скоро ще бъдат открити.

Много снимки и писания се появили, когато Бари Мулдано бил арестуван, или по-скоро сам се явил във ФБР. Той прекарал в затвора три дни, докато адвокатите уредят пускането му под гаранция, и не след дълго вестниците го показали да си излиза също тъй спокойно, както бе влязъл. Бил облечен в черен костюм и се усмихвал на фотографите. Твърдял, че е невинен. Според него цялата работа била плод на нечие лично отмъщение.

Появили се и фотоси на булдозери, заснети отдалече — доказателство за усилията на ФБР да изрови трупа от мочурливите терени около Ню Орлиънс. После пак снимки на Фолтриг пред тълпи от журналисти. И пак подробности за богатата история на организираната престъпност в града. Колкото по-дълго траело издирването, толкова по-скучни ставали новините.

Губернаторът демократ избрал заместник за оставащите осемнайсет месеца от мандата на Бойет. Вестниците започнали да обсъждат кой от многото политици ще има най-добър шанс да попадне в Сената след година и половина. Според слуховете Фолтриг бил един от двамата кандидати на Републиканската партия.

Марк седеше на дивана до Реджи и бършеше очи. Мразеше да плаче, но просто не бе имал сили да се удържи. Тя го прегръщаше и лекичко го потупваше по рамото.

— Не си длъжен да казваш нито дума — спокойно повтори Реджи.

— Не искам, наистина не искам. Може би по-късно, ако се наложи, ама не сега. Бива ли?

— Добре, Марк.

На вратата се почука.

— Влез — изрече Реджи толкова тихо, че гласът й навярно едва се чу от другата страна.

Клинт влезе с куп ксерокопия в ръка, поглеждайки в движение часовника си.

— Извинявай, че ви прекъсвам, наближава обаче десет и мистър Фолтриг ще се появи всеки момент. — Той остави документите на масичката пред Реджи. — Искаше да ги прегледаш преди срещата.

— Предай на мистър Фолтриг, че няма какво да обсъждаме — каза тя.

Клинт я изгледа озадачено, после врътна очи към Марк. Момчето се притискаше плътно до нея, като че търсеше закрила.

— Няма ли да го приемеш?

— Няма — потвърди Реджи и кимна на Марк. — Предай му, че срещата се отменя, защото нямаме какво да кажем.

Клинт пак погледна часовника си и смутено отстъпи към вратата.

— Дадено — каза той с усмивка, сякаш едва сега оценяваше с какво удоволствие би казал на Фолтриг да се разкара. После хлътна в приемната и затвори вратата.

— Добре ли си, Марк? — запита Реджи.

— Не особено.

Тя се приведе напред и взе да прелиства копията от вестникарските изрезки. Марк седеше като замаян — изтощен, безсилен и все още изтръпнал от страх, че е разказал всичко на адвокатката. Междувременно Реджи преглеждаше заглавията, изчиташе набързо по някой ред и отделяше снимките настрани. Когато бе прехвърлила около една трета от купчината, тя изведнъж спря и се облегна назад. После протегна към Марк голяма снимка на усмихнатия Бари Мулдано.

— Това ли е човекът?

Марк огледа изрезката, без да я докосва.

— Не. Кой е този?

— Бари Мулдано.

— Не, друг беше. Ама той сигурно има доста приятели.

Тя остави снимката върху другите и потупа Марк по коляното.

— Какво ще правиш сега? — запита момчето.

— Ще се обадя на няколко места. Ще поговоря с директора на болницата да осигури охрана около стаята на Рики.

— Не бива да му казваш за онзи тип, Реджи. Те ще ни убият. Никому не бива да казваме.

— Няма да кажа. Ще обясня, че сме получили анонимни заплахи. При криминални дела такива неща се случват редовно. Повече няма да разпитват и ще изпратят няколко пазачи около стаята.

— И на мама не искам да казвам. Тя толкова се тревожи за Рики и гълта хапчета, за да издържи. Още една неприятност в момента сигурно ще я довърши.