Джон Гришам - Клиентът

Както се бяха споразумели с Реджи, Клинт отвори кантората точно в осем и след като запали лампите, се зае да вари кафе. Беше сряда, ден за кафе марка „Южен орех“. Клинт прерови безбройните пакети кафе в хладилника, откри южния орех и сипа в кафеварката точно четири мерни лъжички. Ако сбъркаше дори съвсем леко, Реджи веднага щеше да усети. При първата глътка кафе тя беше същински дегустатор — отпиваше бавно, премляскваше с устни като заек и даваше височайшата си оценка. Клинт сипа точната доза вода, натисна бутона и зачака първите черни капки да потекат в каната. Ароматът беше вълшебен.

Клинт обичаше кафе почти колкото шефката си и постепенно традиционните свещенодействия около кафеварката се бяха превърнали в част от тяхната работа. Всяка сутрин изпиваха на спокойствие по чашка, докато обсъждаха предстоящите задачи и преглеждаха пощата. Преди единайсет години се бяха срещнали в лечебница за наркомани — по онова време тя беше на четирийсет и една, а той на седемнайсет. Заедно бяха започнали да учат право, но по-късно Клинт изхвръкна от университета след една гадна афера с кокаин. С наркотиците беше скъсал от пет години, а Реджи от шест. Двамата неведнъж се бяха подкрепяли в трудни моменти.

Той подреди пощата и внимателно я сложи върху чистото бюро. Мина в кухничката да си налее чаша кафе и зачете с жив интерес статията на първа страница за техния нов клиент. Както винаги, Шика се бе докопал до факти. И също както винаги между фактите подхвърляше солидна доза нечисти намеци. На снимките двете момчета си приличаха, само че Рики имаше малко по-светла коса. Хлапето се усмихваше широко, разкривайки няколко дупки между зъбите.

Клинт сложи вестника на видно място върху бюрото на Реджи.

Когато нямаха насрочено дело, Реджи рядко се мяркаше в кантората преди девет. Не беше от ранните птици, обикновено влизаше в ритъм около четири следобед и предпочиташе да работи до късно.

Неин адвокатски дълг бе да защитава измъчени и изоставени деца и тя вършеше това с много умение и жар. Съдилищата за малолетни редовно я търсеха да поеме защитата на хлапета, които сами не разбираха, че се нуждаят от юрист. А най-страстно се бореше за невръстните клиенти, които още не можеха да говорят, за да й благодарят. Бе обвинявала бащи за побой на дъщерите им, чичовци за изнасилване на племенници, майки за жестоко отношение към кърмачета. Бе обвинявала родители, че приучват децата си към наркотици. Напоследък държеше под правна опека повече от двайсет момчета и момичета. Често се появяваше и като служебен защитник на малолетни правонарушители. Когато някое дете се нуждаеше от психиатрично лечение, Реджи търсеше помощта на благотворителни организации. Тя смяташе парите за нещо полезно, но далеч не най-важното в живота. Някога бе имала купища пари, които не й бяха донесли нищо, освен страдание.

След като седна зад бюрото, Реджи отпи от кафето, обяви го за прилично и се зае да обсъжда с Клинт предстоящата работа. Тези утринни разговори също се бяха превърнали в традиция, нарушавана само при крайна необходимост.

Докато посягаше към вестника, звънецът издрънча — някой бе влязъл в приемната. Клинт изскочи от кабинета и откри Марк Суей, запъхтян и мокър от ръмящия дъжд.

— Добро утро, Марк. Здравата си се наквасил.

— Трябва да говоря с Реджи — замаяно изрече момчето. По челото му лепнеха влажни кичури, а от връхчето на носа му капеше вода.

— Разбира се.

Клинт изтича до тоалетната и след миг се върна със суха кърпа. Внимателно избърса лицето на Марк, после каза:

— Ела.

Реджи чакаше права сред кабинета. Клинт излезе и ги остави насаме.

— Какво има? — запита тя.

— Мисля, че трябва да поговорим.

Тя мълчаливо му кимна към креслото и седна отсреща на канапето. Очите на момчето бяха зачервени от умора. То седеше и тъпо се взираше във вазата с цветя върху масичката.

— Какво е станало, Марк?

— Тая сутрин Рики се посъвзе.

— Великолепно. По кое време?

— Преди час-два.

— Изглеждаш ми уморен. Ще пиеш ли едно горещо какао?

— Не. Видя ли вече днешния вестник?

— Да, видях го. Плаши ли те нещо?

— Разбира се, че ме плаши.

На вратата се почука и Клинт все пак влезе с обещаното горещо какао. Марк му благодари и стисна чашата с две ръце. Беше премръзнал и топлинката малко го облекчи. Клинт отново изчезна в приемната.

— Кога трябва да се срещнем с ония от ФБР? — запита момчето.

— След час. Защо?

Марк пийна малко какао и си опари езика.