Джон Гришам - Клиентът

— На първия етаж, в интензивното. Просто не издържах и се махнах. Долу е същинска лудница, отвсякъде само плач и писъци.

— Ой, горкият.

— Само на осем годинки е — глухо проговори човекът и като че се разплака.

— И брат ми е на осем. Лежи тук наблизо, зад ъгъла.

— Какво му е? — запита човекът, без да поглежда Марк.

— Изпадна в шок.

— От какво?

— Дълго е за разправяне. И още по-дълго ще става. Но ще му мине. Дано и вашето момче да се оправи.

Джак Нане погледна часовника си и рязко стана.

— Дано. Трябва да видя как е. Всичко хубаво… как ти е името?

— Марк Суей.

— Всичко хубаво, Марк. Трябва да бягам.

Той се отправи към асансьора и изчезна.

Марк зае неговото място на дивана и след броени минути заспа.

В сряда „Мемфис Прес“ отпечата на първа страница снимки от миналогодишния албум на училището. По онова време Марк учеше в четвърти клас, а Рики беше първолак. Двете снимки заемаха долния десен край на вестникарската страница и под кротките усмихнати лица бяха отпечатани имената. Марк Суей. Рики Суей. Отляво имаше статия за самоубийството на Джероум Клифърд и последвалите загадъчни събития с участието на двете момчета. Мьолер Шика беше скърпил фактите тъй умело, че всичко изглеждаше безкрайно подозрително. Замесено е ФБР; Рики изпада в шок; Марк се обажда на полицията, не казва обаче името си; разпитват го, но засега мълчи; семейството вече е наело адвокат (жена), някоя си Реджи Лав; отпечатъци от Марк са открити из цялата кола, включително и но пистолета. От статията лъхаше внушението, че тоя Марк трябва да е изпечен престъпник.

Около шест часа сутринта Карен му донесе вестника в празната стая срещу стаята на Рики. Седнал на леглото, Марк гледаше детски филмчета и се мъчеше да дремне. Грийнуей настояваше засега при Рики да остане само Даян. Преди час малчуганът бе отворил очи и бе поискал да иде до тоалетната. Сега пак лежеше и бръщолевеше нещо неясно за кошмари и сладолед.

— Станал си знаменитост — каза Карен, докато му подаваше вестника и слагаше на масата чаша портокалов сок.

— Какво има? — запита Марк и изведнъж зърна на първа страница собствената си физиономия. — По дяволите!

— Нищо особено, пишат за теб. Ако имаш малко свободно време, ще те помоля за автограф.

Много смешно, няма що. Когато Карен излезе, Марк внимателно прочете статията. Реджи вече му бе казала за отпечатъците и бележката. Споменаването на пистолета също не го изненада, но съвсем беше забравил, че е пипал и шишето.

В цялата тая работа имаше нещо нечестно. Ами че той си беше още дете, никому нищо лошо не правеше, а ето че снимката му излиза на първа страница и отвсякъде го сочат с пръст. Кой им дава право на вестникарите да издирват вехти албуми и да печатат каквото им хрумне? Не може ли човек да си има и личен живот в края на краищата?

Той захвърли вестника на пода и отиде до прозореца. Навън беше дъждовно утро и центърът на Мемфис бавно се разбуждаше. Гледайки от тази празна стая към грамадите на високите здания, момчето се почувства безкрайно самотно. След час петстотин хиляди души щяха да се събудят и да четат за Марк и Рики Суей, докато си пият кафето. Мрачните здания скоро щяха да се изпълнят с делови хора, струпани около бюрата или кафе машините и всички те щяха да си разменят клюки и най-фантастични предположения за онова, което е станало между него и мъртвия адвокат. Навсякъде отпечатъци! Как е влязло хлапето в колата? Как е излязло? Щяха да четат статията и да вярват на всяка нейна дума, като че Мьолер Шика беше някакъв ясновидец.

Не беше честно едно дете да вижда снимката си на първа страница, а да няма родители, зад които да се скрие. В подобна каша всяко дете се нуждае от бащина закрила и майчина ласка. Трябваше някой да го опази от ченгетата, ФБР, журналистите и — пази Боже! — мафията. Та той беше само на единайсет години и ту лъжеше, ту казваше истината, ту пак лъжеше просто защото не знаеше как да постъпи. Истината понякога убива — веднъж бе чул това по телевизията и винаги си го спомняше, хрумнеше ли му да излъже някоя важна клечка. Как сега да се измъкне от кашата?

Той вдигна вестника и излезе в коридора. На отсрещната врата Грийнуей бе закачил бележка със забрана да влиза който и да било, включително и сестрите. След толкова часове седене и прегръщане Даян страдаше от болки в гърба и Грийнуей й бе предписал още някакви хапчета.

На минаване край дежурната стая Марк влезе да върне вестника на Карен.