Джон Гришам - Клиентът

Старомодното заведение беше семейна собственост и неприкосновена територия. В дългия сумрачен салон на претъпкания ресторант не се допускаха нито туристи, нито каквито и да било непознати. Бари пъргаво изкачи тясната стълба към втория етаж, където не приемаха без резервация, а резервация получаваха само шепа избраници. Кимна на един сервитьор, ухили се на шишкавия бияч и влезе в най-непристъпното сепаре. Три от масите бяха празни, зад четвъртата седеше самотна фигура, приведена над куп документи под оскъдната светлина на истинска свещ. Бари пристъпи напред, спря и зачака покана. Човекът го забеляза и кимна към отсрещния стол. Бари смирено седна.

Джони Сулари беше вуйчо на Бари и пълновластен шеф на фамилията. Притежаваше „Стридите на Ранди“ заедно с още стотина заведения. Както му бе станало навик, в момента той преглеждаше на свещ финансовите отчети и чакаше да донесат вечерята. Днес беше вторник, ден за делови въпроси. В петък Джони вечеряше тук с някоя хлапачка на име Амбър, Алексис или Сабрина, а в събота идваше със съпругата си.

Неканеният гост явно го бе раздразнил.

— Какво има? — рязко запита той.

Бари отлично разбираше, че в момента присъствието му тук е нежелателно. Приведе се напред и смутено съобщи:

— Преди малко Гронк се обади от Мемфис. Хлапето е наело адвокат и отказва да разговаря с ФБР.

— Знаеш ли, Бари, просто не мога да повярвам, че си толкова тъп.

— Вече обсъждахме това.

— Знам. И пак ще го обсъждаме. Ти си галфон и държа да знаеш какво мисля за теб.

— Добре де, галфон съм. Трябва обаче да направим нещо.

— Какво?

— Да пратим Боно и още някой, може би Пирини или Бивола, все едно, трябват ни двама души в Мемфис. Незабавно.

— Искаш да очистят хлапето?

— Може би. Ще видим. Първо трябва да разберем какво знае, нали така? Ако знае прекалено много, може и да го очистим.

— Срамувам се, че сме от една кръв, Бари. Знаеш ли, че си кръгъл глупак?

— Не споря. Но трябва да действаме незабавно.

Джони отново заби поглед в отчетите.

— Прати Боно и Пирини, но без глупости. Ясно? Ти си идиот, Бари, пълен кретен и не искам да нравят там каквото и да било, преди да съм казал. Разбра ли?

— Да, сър.

— А сега изчезвай.

Джони махна с ръка и Бари скочи като ужилен.

Във вторник привечер Джордж Орд и неговите сътрудници вече бяха успели да ограничат бурната дейност на Фолтриг, Бокс и Финк само в рамките на служебната библиотека. Там тримата си устроиха полеви лагер. Имаха на разположение два телефона. Орд им услужи със секретарка и прати един стажант да върши каквото му наредят. Останалите сътрудници получиха строга заповед да стоят настрана от библиотеката. Фолтриг държеше вратите затворени и беше разхвърлял всичките си досиета върху петметровата заседателна маса. Единствено Труман имаше разрешение да влиза по всяко време. Секретарката осигуряваше на почитаемия Рой постоянен запас от кафе и сандвичи.

Фолтриг имаше крайно оскъдни юридически познания и през последните петнайсет години бе успял да избегне досега със скучните правни томове. Още като студент бе намразил библиотеките. Според личната му теория всякакъв вид проучвания бяха работа за празноглави умници. А истинските юристи си имаха друго занимание — да стоят мъжки пред съдебните заседатели и да проповядват вечните истини.

Но ето че скуката го принуди да виси заедно с Бокс и Финк в библиотеката на Джордж Орд без никаква друга работа, освен да чака благоволението на някоя си Реджи Лав. И той, великият юридически гений Рой Фолтриг, ненадейно се озова с дебел правен том в ръцете и още десетина натрупани върху масата до него. Типичният празноглав умник Финк, по чорапи, седеше на пода между рафтовете и ровеше из купища документи. Бокс, също тъй слабо обременен с юридически познания, киснеше в другия край на масата. От години не бе докосвал правна литература, но сега просто нямаше какво да прави. Беше облякъл единствения си чифт чисто бельо и от все сърце се надяваше до утре вечер да напуснат Мемфис.

Основна задача на днешното проучване беше да изяснят как биха изкопчили важните сведения от Марк Суей, ако момчето откаже да говори. По-точно казано — има ли начин да се получи информация от даден свидетел, ако показанията му са съществени за съдебен процес, а човекът предпочита да мълчи. Освен това Фолтриг се интересуваше има ли обстоятелства, при които Реджи Лав е длъжна да разкрие какво знае Марк Суей. Адвокатската тайна се смяташе за свещена, но все пак Фолтриг държеше да проучи нещата до дъно.