Джон Гришам - Клиентът

Грийнуей зарови пръсти в брадата си.

— Значи Рики е видял как онзи човек те грабва в колата, а после е чул изстрела. Ама че работа!

— Аха. Сега си го спомням съвсем ясно. Извинявайте, че не казах по-рано, ама просто не помнех, съвсем бях изключил. Досущ като Рики.

Отново настана мълчание.

— Искрено казано, Марк, трудно ми е да повярвам, че снощи не си помнел нищичко от това, което чухме — обади се най-сетне Грийнуей.

— Ама стига сте ме тормозили! Я го гледайте Рики! Той видя какво стана и взе, че превъртя. Кога сме разговаряли снощи?

— Стига, Марк — меко се обади Даян.

— Разговаряхме, разбира се — отвърна Грийнуей и но челото му изникнаха поне още четири бръчки.

— Да де, сигурно сме говорили. Но почти не си спомням.

Грийнуей се навъси и погледна Даян. Марк отиде до банята да си налее чаша вода.

— Няма нищо — успокои го Даян. — Разказа ли вече на полицаите?

— Не. Нали ви обясних, че чак сега си спомням.

Даян бавно кимна и намери сили да се усмихне едва-едва. Очите й бяха присвити и Марк отново наведе глава. Тя вярваше на разказа, но явно не бе успял да я заблуди с историята за внезапния изблик на спомени. Тепърва щяха да си поговорят.

Грийнуей също имаше известни съмнения, но лечението на пациента го вълнуваше повече, отколкото лъжата на Марк. Той приглади брадата си и заби съсредоточен поглед в стената. Всички мълчаха.

— Гладен съм — жално промърмори Марк.

Реджи пристигна с един час закъснение и побърза да се извини. Грийнуей вече бе напуснал болницата. С много мънкане и запъване Марк ги представи една на друга. Реджи се усмихна сърдечно, подаде ръка на Даян и седна до нея. Отрупа я с цял куп въпроси за Рики. Изведнъж се бе превърнала в приятелка на семейството, искрено разтревожена и загрижена за безбройните неприятности. Как стоят нещата с работата? С училището? С парите? С дрехите?

Уморена и уязвима, Даян изпитваше истинско удоволствие да поговори с друга жена. Тя се отпусна и двете дълго бъбриха за всякакви дреболии, за Грийнуей, за Марк и неговите несвързани истории, а най-вече за ФБР — главната причина за идването на Реджи.

Адвокатката бе донесла торбичка със сандвичи и пържени картофи. Марк подреди всичко върху отрупаната маса край леглото на Рики, носле излезе да потърси нещо за пиене. Жените почти не му обърнаха внимание.

Успя да вземе от автомата в чакалнята две кутии „Доктор Пепърс“ и да се прибере без неприятни срещи с ченгета, репортери и наемни убийци. Когато влезе, двете бяха улисани в разговор за Мактюн и Труман. Реджи представяше историята с разпита на Марк по такъв начин, че Даян вече за нищо на света не би се доверила на ФБР. За пръв път от вчера насам младата жена показваше признаци на оживление.

„Джак Нанс и съдружници“ беше невзрачна фирма, прикриваща под гръмкото име „специалисти в областта на охраната“ двама обикновени частни детективи. Рекламите й бяха сред най-дребните в целия град. Фирмата не държеше да се занимава с типичните случаи на развод, когато единият съпруг кръшка, а другият иска компрометиращи снимки. Не притежаваше детектор на лъжата. Не издирваше отвлечени деца, ни го пък следеше крадливи чиновници.

Самият Джак Нане беше бивш затворник с внушително полицейско досие, успял да се опази от неприятности цели десет години. Съдружникът му Кал Сисън също имаше някогашна присъда за една страхотна далавера с фалшива строителна компания. С общи усилия двамата си докарваха прилични доходи, вършейки мръсната работа вместо някои заможни хора. Веднъж бяха строшили ръцете на някакъв хлапак, който зашлевил приятелката си — щерка на известен богаташ. За друг заможен клиент бяха сторили чудото да изкопчат двете му деца от сектата на Мун. При необходимост не се бояха да приложат насилие. От време на време се случваше да пребият по поръчка някой немарлив длъжник. Веднъж дори бяха подпалили любовното гнезденце, където съпругата на един клиент криеше извънбрачната си връзка.

Подобен род детективска дейност се ползваше с популярност и двамата бяха известни в определени кръгове като чифт гадни, но твърде способни типове, готови срещу заплащане в брой да свършат всякаква мръсна работа, без да оставят следи. Услугите им неизменно завършваха с потресаващи резултати. Всеки нов клиент идваше по нечия препоръка.

Тази вечер Джак Нане седеше в разхвърляната си кантора, когато на вратата се почука. Секретарката вече си бе тръгнала. Кал Сисън дебнеше някакъв уличен пласьор, който бил приучил към наркотиците сина на богат клиент. Нане беше на около четирийсет години, дребен, но набит и поразително пъргав. Той стана, мина през чакалнята и открехна вратата. Отвън стоеше непознат човек.