Джон Гришам - Клиентът

— Момчето присъствало ли е?

— Не мога да кажа дали е присъствало, защото цялата информация съм получила като адвокат. Разговорите ни са поверителни и ти отлично го знаеш, Рой. Какво друго сте взели от детето?

— Нищо.

Тя изсумтя недоверчиво.

— С какво разполагаш още?

— Не ти ли стига?

— Искам всичко да знам.

Фолтриг прелисти бележника и съобщи с мелодраматичен глас:

— Вече си видяла синините по окото и челото му. Полицаите казват, че когато са го спипали на поляната, устната му е била разкървавена. При аутопсията на Клифърд открихме върху кокалчетата на дясната ръка кръв, която не е от неговата група.

— Май се досещам. Била е на Марк.

— Вероятно. Същата кръвна група.

— Откъде знаеш кръвната му група?

Фолтриг захвърли бележника върху масата и разтри лицето си с длан. В защитата преуспяват ония адвокати, които водят битката далече от главната тема. Те вдигат аларма и хвърлят камъни по разни дребни пропуски с надеждата да отклонят вниманието на следствието и съда от явната вина на клиента си. Ако имат какво да крият, веднага се хващат за гражданските права и пищят, че се допуска полицейски произвол. Ето, сега например трябваше да уточнят дали Клифърд е казал нещо на Марк и ако да, какво точно. Проста работа. Но хлапето вече имаше адвокат и вместо това се налагаше да обясняват откъде са получили някои съществени сведения. Вярно, бяха взели отпечатъци от кутията, без да питат. И какво толкова? Просто добра полицейска работа. Но за един ловък адвокат подобно нещо изведнъж се превръща в грубо нарушаване на гражданските права. Сега тая проклетница сигурно щеше да ги заплаши със съд. А отгоре на всичко изскачаше и въпросът за кръвната група.

Да, биваше си я. Просто да не повярваш, че практикува само от четири години.

— Записано е в болничния картон на брат му.

— А как се добра до болничния картон?

— Има си начини.

Труман напрегнато зачака удара. Мактюн скри лице зад папката. Вече бяха изпитали на собствен гръб какво значи нейният гняв. Тази жена ги бе накарала да се червят и да заекват като ученици, а сега идваше ред и на стария Рой да изтърпи безмълвно няколко удара. Положението беше почти забавно.

Но Реджи запази хладнокръвие. Тя бавно надигна мършавия си пръст с червен нокът и го насочи към Рой.

— Ако още веднъж припариш до клиента ми и се опиташ да получиш нещо от него без мое разрешение, ще те съдя заедно с цялото ФБР. Ще подам жалба до щатските власти на Луизиана и Тенеси, а после ще те изправя пред тукашния съд и ще помоля прокурора да те вкара на топло.

Думите прозвучаха равномерно и спокойно, но толкова делово, че всички в стаята, включително и Рой Фолтриг, разбраха веднага — тя щеше да изпълни заканата си буквално.

Рой се усмихна и кимна.

— Добре. Съжалявам, ако сме се поувлекли. Но положението е напрегнато и трябва да поговорим с твоя клиент.

— Това ли е всичко, което знаеш за Марк?

Фолтриг и Труман едновременно разлистиха бележниците си.

— Да, мисля, че няма друго.

— А това какво е? — настоя Реджи, сочейки папката, в която се бе увлякъл Мактюн.

Той тъкмо четеше за нейното неуспешно самоубийство с приспивателни хапчета и клетвените показания, че е лежала четири дни в безсъзнание. Очевидно бившият й съпруг доктор Кардони (голяма гадина, както личеше от цялото дело) бе решил да не разчита само на парите и адвокатите си, а за по-сигурно бе хукнал да подава молби да му присъдят децата още преди да пристигне линейката. Според датите върху документите излизаше, че добрият доктор е писал жалби и искове, докато жена му е висяла между живота и смъртта.

Мактюн запази хладнокръвие. Изгледа я невинно и каза:

— А, нищо, съвсем странични материали.

Не лъжеше — не смееше да я лъже. Тя пазеше касетата и ги бе предупредила да казват винаги истината.

— За моя клиент ли са?

— О, не.

Реджи погледна бележника си.

— Добре, да се срещнем утре — каза тя и това не бе предложение, а заповед.

— Знаеш, че нямаме никакво време, Реджи — умолително изрече Фолтриг.

— Е, аз пък не бързам. А сега май тежи моята дума, нали?

— Така изглежда.

— Трябва ми време, за да обмисля всичко и да поговоря с моя клиент.

Тъкмо това не желаеха, но беше болезнено ясно, че не могат да й се налагат. Фолтриг завинти с театрален жест капачката на писалката и прибра бележника в куфарчето си. Труман и Мактюн последваха примера му. В настаналата тишина шумоляха само хартии и папки.