Джон Гришам - Клиентът

— Защо смяташ, че е желаел да го сподели?

— Дълго е за разправяне, но Клифърд на два пъти се опита да разговаря с моя помощник, като намекваше, че иска да се спазари по въпроса и да напусне играта. Човекът умираше от страх. Пиеше непрекъснато. Държеше се странно. С две думи — плъзгаше се към пропастта и искаше да проговори.

— А защо мислиш, че е разговарял с моя клиент?

— Добре де, просто се надявам. Длъжни сме да надникнем във всеки храст. Мисля, че ме разбираш.

— Май усещам нотки на отчаяние.

— Какви ти нотки, то си е чист вик на отчаяние. Ще бъда откровен, Реджи. Знаем кой е убил сенатора, но право да си кажа, без труп никакъв процес няма да стане.

Той замълча и я изгледа дружелюбно. Макар да имаше безброй недостатъци, Рой бе врял и кипял из съдебните зали, тъй че отлично знаеше как и кога да се прави на откровен.

А тя бе вряла и кипяла из психиатричните клиники, тъй че отлично усещаше кога събеседникът се преструва.

— Не казвам, че няма да разговаряш с Марк Суей. Днес няма да стане, но утре може и да се уреди. Или вдругиден. Събитията се развиват стремително. Тялото на мистър Клифърд още не е изстинало. Дай малко да позабавим топката и да движим нещата едно по едно. Съгласен ли си?

— Съгласен.

— Хайде сега да ме убедиш, че Марк Суей е бил в колата на Джероум Клифърд преди самоубийството.

Това поне беше лесно. Фолтриг погледна в бележника си и почна да изрежда къде са открили отпечатъци от пръстите на момчето. Стопове, багажник, дръжка на дясната предна врата, табло, пистолет, бутилка „Джак Даниълс“. Известни съмнения за маркуча, но там още не е съвсем ясно. Екипът работи по въпроса. Сега Фолтриг отново се превръщаше в прокурор, който изгражда своето обвинение въз основа на безспорни доказателства.

Реджи бързаше да запише всичко. Знаеше, че Марк е бил в колата, но не бе подозирала, че е оставил толкова явни следи.

— Значи и върху бутилката от уиски? — запита тя.

Фолтриг прелисти страниците, търсейки подробности.

— Да, три ясни отпечатъка. Няма никакво съмнение.

Марк бе споменал за пистолета, но не и за бутилката.

— Не ти ли се струва малко странно?

— В момента всичко е странно. Полицаите, които са разговаряли с него, не помнят да е миришел на алкохол, тъй че не вярвам да е пил. Сигурен съм, че момчето ще обясни всичко, ако… ако можем да поговорим.

— Ще го питам дали е съгласен.

— Значи не ти е казал за шишето?

— Не.

— А обясни ли защо е пипал пистолета?

— Нямам право да разгласявам какво ми е обяснил клиентът.

Фолтриг отчаяно се надяваше поне на някакъв дребен намек и постепенно го обзе гняв. Труман също чакаше напрегнато. Мактюн престана да чете заключенията на съдебния психиатър.

— Значи не ти е казал всичко? — запита Фолтриг.

— Каза ми много неща. Може и да е пропуснал нещичко.

— Току-виж, това нещичко се оказало адски важно.

— Сега аз решавам кое е важно и кое не. Друго имате ли?

— Подай й бележката — нареди Фолтриг на Труман, който измъкна листчето от папката и го протегна към Реджи.

Тя бавно прегледа текста, после го препрочете. Марк не бе споменал за бележка.

— Явно е писано с две различни химикалки — обясни Фолтриг. — Синята беше в колата — евтина химикалка „Бик“ с изхабен пълнител. Ако си позволим да правим предположения, излиза, че Клифърд е опитал да добави нещо, след като Марк е напуснал колата. По всяка вероятност думата „къде“ означава, че момчето вече не е при него. Несъмнено двамата са разговаряли, запознали са се и момчето е престояло в колата достатъчно време, за да опипа всичко.

— Има ли отпечатъци и върху това? — запита тя, сочейки бележката.

— Никакви. Проверихме внимателно. Хлапето не я е докосвало.

Реджи спокойно остави листчето до бележника си и преплете пръсти.

— Е, Рой, мисля, че остава да изясним най-важния въпрос. Как проверихте отпечатъците? Откъде намерихте отпечатъци на момчето, за да ги сравните с тия в колата?

Говореше със същата самоуверена и леко презрителна усмивка, която Труман и Мактюн бяха видели преди по-малко от четири часа.

— Много просто. Снощи в болницата взехме една празна кутия от спрайт.

— Поискахте ли предварително разрешение от Марк Суей или майка му?

— Не.

— Значи сте нарушили личната неприкосновеност на единайсетгодишно дете.

— Нищо подобно. Търсехме веществени доказателства.

— Доказателства ли? За какво? Не бих казала, че става дума за престъпление. Престъплението е извършено в Ню Орлиънс и трупът е укрит също там. Просто не можете да го намерите. За какво друго престъпление става дума? За самоубийство? За присъствие по време на самоубийство?