Джон Гришам - Клиентът

Наложи му се да чака четирийсет и пет минути. Докато агентите прелистваха списанията, Фолтриг крачеше напред-назад, гледаше часовника си, беснееше, зъбеше се на Клинт, дори му подвикна два-три пъти, при което получаваше учтивата информация, че Реджи води телефонен разговор по важен въпрос. Сякаш той бе дошъл тук за развлечение. Идеше му да стане и да си замине. Но не можеше. Беше настанал един от редките моменти в живота му, когато трябваше да си наляга парцалите.

Най-сетне Клинт ги покани да влязат в малка заседателна зала, чиито стени бяха закрити от рафтове с дебели юридически книги. Предложи им да седнат и обеща, че Реджи ще дойде всеки момент.

— Закъснява вече с четирийсет и пет минути — възмути се Фолтриг.

— Това е твърде малко за Реджи, сър — усмихна се Клинт и излезе.

Фолтриг седна от единия край на масата, а агентите се настаниха от двете му страни. Зачакаха.

— Слушай, Рой — колебливо подхвърли Труман, — с тая мацка трябва да си отваряш очите на четири. Може да има скрит диктофон.

— Защо мислиш така?

— Ами… човек никога…

— Местните адвокати всичко записват на лента — услужливо се намеси Мактюн. — Не знам как е в Ню Орлиънс, но за нас тук напоследък става просто непоносимо.

— Не е ли длъжна да ни каже, че записва? — запита Фолтриг без особена надежда.

— Не разчитай на това — отвърна Труман. — Просто внимавай какво говориш.

Вратата се отвори и Реджи пристигна с четирийсет и пет минути закъснение.

— Не ставайте — каза тя, докато Клинт затваряше вратата зад нея. После протегна ръка на Фолтриг, който тъкмо се надигаше от стола. — Приятно ми е, Реджи Лав. Вие сигурно сте Рой Фолтриг.

— Точно така. Радвам се да ви видя.

— Седнете, моля. — Реджи се усмихна на агентите и за миг тримата едновременно си спомниха записа на предишния разговор. — Извинявайте, че закъснях.

Тя седна на отсрещния край на масата. На три метра от нея агентите се свиваха като мокри кокошки.

— Няма проблеми — високо заяви Фолтриг, но тонът му говореше точно обратното.

От едно скрито под масата чекмедже Реджи измъкна голям касетофон и го сложи пред себе си.

— Ще имате ли нещо против, ако запиша нашата беседа? — запита тя, докато включваше микрофона. Явно бе, че беседата ще бъде записана независимо от тяхното мнение. — С удоволствие ще ви предоставя копие от касетата.

— Не възразявам — промърмори Фолтриг, колкото да си даде вид, че нещо зависи от него.

Мактюн и Труман се взираха в касетофона. Колко мило от нейна страна, че се сети да попита! Тя им се усмихна, те отвърнаха с усмивки и пак се вторачиха в касетофона. Тая дама беше поразително тактична — почти колкото камък в прозореца. Сигурно държеше подръка проклетата касета.

Реджи натисна бутона за запис.

— Е, какво ви интересува?

— Къде е вашият клиент? — запита Фолтриг и се приведе напред, за да подчертае, че ще води разговора самостоятелно.

— В болницата. Лекарят иска момчето да стои при брат си.

— Кога ще можем да разговаряме с него?

— Не се знае дали изобщо ще можете да разговаряте.

Тя изгледа Фолтриг дръзко и самоуверено. Имаше прошарена, съвсем късо подстригана коса. Лицето й беше румено, веждите гъсти и черни. Не носеше грим и кожата й бе младежки свежа. Скулестото лице бе красиво, погледът — спокоен и уверен. Докато я изучаваше, Фолтриг си помисли, че е преживяла много страдания, но умее да го прикрива.

Мактюн извади една папка и я прелисти. През последните два часа бяха събрали дебело досие за Реджи Лав, известна още под името Реджайна Л. Кардони. В канцеларията на Областния съд бяха изкопирали всички документи по развода. Към тях бяха присъединили сведения за имотите на майка й заедно с договора за ипотека. Двама местни агенти опитваха да се доберат до регистрите на университета.

Фолтриг обичаше да се рови из кирливите ризи на хората. С когото и да си имаше работа, винаги държеше да узнае нещо мръсничко. Мактюн зачете печалната съдебна история на развода, изпълнена с намеци за изневяра, алкохол, наркотици, психически отклонения, а накрая и опит за самоубийство. Четеше с интерес, но внимаваше да не прави впечатление. В никакъв случай не би желал да ядоса тази жена.

— Трябва да поговорим с клиента ви, мисис Лав.

— Наричай ме просто Реджи. Нали, Рой?

— Както кажеш. Положението е просто — ние смятаме, че той знае нещо.

— Какво например?

— Убедени сме, че малкият Марк е бил в колата с Джероум Клифърд преди самоубийството. Вероятно не само за няколко секунди. Клифърд очевидно е замислял да сложи край на живота си и имаме основание да вярваме, че е желаел да сподели с някого тайната на мястото, където неговият клиент, мистър Мулдано, укрива трупа на сенатора Бойет.