Джон Гришам - Клиентът

Една секретарка донесе сандвичи и всички се захванаха да обядват, без да прекъсват празните приказки и разсъждения. Фолтриг държеше час по-скоро да се завърне в Ню Орлиънс, но още повече държеше да изслуша Марк Суей. Показателен беше фактът, че хлапето се бе изхитрило да си осигури адвокат. Значи имаше какво да крие. Фолтриг и преди това бе убеден, че Клифърд е казал нещо важно, а сега с всяка изминала минута все по-твърдо вярваше, че хлапакът знае къде е трупът. Впрочем той никога не се поддаваше на колебания. Докато привършат сандвичите, вече бе успял да убеди както себе си, така и всички присъстващи, че Марк Суей знае точно къде лежат тленните останки на Бойд Бойет.

Малко по-късно в кабинета влезе един от множеството помощници на Орд, някой си Дейвид Шарпински, който съобщи, че е учил право в Мемфиския университет заедно с Реджи Лав. Настаниха го до Фолтриг и той се постара да отговори на всички въпроси точно и ясно. Имаше доста работа с едно сложно дело и бързаше да приключи този досаден разговор.

— Двамата завършихме право преди четири години — обясни Шарнински.

— Значи има само четири години практика — мъдро установи Фолтриг. — С какво се занимава? С наказателно право ли? Доколко? Печена ли е?

Мактюн незабелязано се озърна към Труман. Беше ги изиграла някаква си адвокатка с четиригодишен стаж.

— В общи линии с наказателно право — отговори Шарпински. — С нея сме доста добри приятели. Срещам я по съдилищата от време на време. Занимава се главно с малтретиране на деца. Тя… тя има лично отношение но въпроса, защото доста е страдала.

— Какво искате да кажете?

— Това е дълга история, мистър Фолтриг. Реджи е сложна личност. Тя всъщност живее втори живот.

— Значи добре я познавате, така ли?

— Да. С известни прекъсвания бяхме заедно три години в университета.

— Какви прекъсвания?

— Ами налагаше й се да прекъсва, имаше… нека да го наречем емоционални проблеми. През първия си живот е била съпруга на много известен лекар гинеколог. Били са богати и щастливи, знаете ги тия семейства — вечно са в клюкарските рубрики на вестниците, по благотворителни балове, в най-отбрани клубове. Имали голяма къща в Джърмантаун. Той карал ягуар, купил и на нея същата марка, разбира се. Тя била в ръководствата на всички благотворителни и обществени организации. За да го издържа, докато учел медицина, работела като учителка. И ето че след петнайсет години брак той решил да я замени с нещо по-лъскаво. Хукнал по жени и завъртял любов с една младичка медицинска сестра, която по-късно му станала втора съпруга. По онова време истинското име на Реджи било Реджайна Кардони. Тя приела нещата зле, подала молба за развод и играта загрубяла. Защото доктор Кардони взел да прави мръсни номера и малко по малко я съсипал. Тормозел я непрестанно. Протакал развода. Тя се чувствала страшно унизена пред познатите си. Приятелките, все докторски съпруги, престанали да се срещат с нея. Накрая опитала да се самоубие. Ако се разровите, ще откриете всичко в клюкарските вестници. Докторът имал цял куп адвокати, а те подшушнали по някоя приказка насам-натам и я вкарали в клиника. После вече не било трудно да се отърват от нея.

— Деца имали ли са?

— Две, момче и момиче. По онова време вече били поотраснали и бащата получил родителските права. Дал им пълна свобода, щедро отворил кесията и те обърнали гръб на майка си. С помощта на адвокатите държал Реджайна две години по разни клиники, докато си опече работата. Човекът получил всичко — и къщата, и децата, и лъскавата нова съпруга.

Шарпински явно се стесняваше да разказва трагичната история на своята добра позната, особено пък пред човек като Фолтриг. Но повечето събития бяха широко известни.

— Как й е хрумнало да стане адвокат?

— Не от добро, мистър Фолтриг. Съдът забранил всякакви посещения при децата. Реджи живеела при майка си и според мен това я е спасило. Не съм сигурен, разправят обаче, че майка й си ипотекирала къщата, за да плати за скъпо психиатрично лечение. Работата се провлачила с години, но в крайна сметка Реджи малко по малко скърпила парчетата от живота си. Измъкнала се от ямата. Междувременно децата пораснали и напуснали Мемфис. Момчето попаднало в затвора за продажба на наркотици. Дъщерята живее в Калифорния.

— Що за студентка беше?

— Понякога направо блестяща. Твърдо беше решила да си докаже, че може да стане адвокат. Но все още продължаваше да я гони депресията. Бореше се да прекрати пиенето и хапчетата, накрая обаче не издържа. Изчезна. А след време се върна пречистена и завърши учението някак свирепо, със злоба.