Джон Гришам - Клиентът

— Точно така.

— Дума да няма.

— И не сте му казали да избягва адвокатите, след като е помолило за съвет?

— Не, госпожо.

— В никакъв случай. Ако е казало нещо друго, хлапето лъже.

Реджи бавно отвори куфарчето и извади черния диктофон. Сложи го пред себе си и остави куфарчето на пода. При вида на малкия прибор агентите Мактюн и Труман изведнъж се смалиха. Реджи ги удостои с коварна усмивка.

— Мисля, че вече знаем кой лъже.

Труман разсеяно плъзна пръсти по връхчето на носа си. Мактюн разтърка очи. Реджи ги остави да се пекат на бавен огън. В залата цареше тишина.

— Всичко е записано тук, момчета. Искали сте да изкопчите отговори от детето без знанието и присъствието на майка му. То изрично ви е запитало дали да не я изчакате, а вие сте отказали. Помъчили сте се да му въздействате чрез заплаха за съдебна разправа не само с него, но и с майка му. То е казало, че се бои, и два пъти изрично запитало дали се нуждае от адвокат. Вие сте го посъветвали да не търси адвокат въз основа на категоричното мнение, че от адвокат има полза колкото от треска в задника. Е, господа, треската излезе на сцената.

Двамата потънаха в облегалките. Мактюн съсредоточено масажираше челото си. Труман гледаше шашнато диктофона, но не смееше да вдигне очи към жената.

Запита се дали да не грабне машинката и да я направи на кайма, защото записът можеше да съсипе цялата му кариера, но от дъното на многострадалната му душа някакво трезво гласче подсказваше, че проклетата вещица сигурно е направила копие.

Това, че ги хващаха в лъжа, беше неприятно само по себе си, но далеч не обхващаше цялата им беда. Можеха да последват тежки дисциплинарни мерки. Наказания. Преместване. Петно в досието. А в този печален миг Труман твърдо вярваше, че въпросната жена отлично знае как си патят непослушните агенти на ФБР.

— Сложили сте микрофон на хлапето — безсилно избъбри Труман.

— Защо не? В това няма нищо престъпно. Нали сте от ФБР? При вас, момчета, има повече микрофони, отколкото във всички американски радиостанции.

Умно казано, няма що! Какво да я правиш, адвокатка. Мактюн се приведе напред, изпука с кокалчетата на пръстите си и реши да окаже съпротива.

— Слушайте, мисис Лав, ние…

— Наричайте ме Реджи.

— Добре, добре. Реджи, ние… такова… съжаляваме. Малко… малко се поувлякохме и… съжаляваме, значи.

— Малко сте се поувлекли? Че за такова нещо могат да ви изхвърлят на улицата!

Двамата нямаха желание да спорят. Сигурно беше права, а дори и да не беше, просто не им оставаха сили за спор.

— Записвате ли в момента? — запита Труман.

— Не.

— Добре де, провинихме се. Съжаляваме.

Реджи бавно прибра диктофона в джоба си.

— Погледнете ме, момчета.

Двамата неохотно вдигнаха глави и я погледнаха в очите. Мигът бе мъчителен.

— Вече доказахте, че умеете да лъжете бързо и ловко. Защо да ви вярвам сега?

Труман рязко стовари длан върху масата, изсъска, шумно бутна стола назад и закрачи из залата. После вдигна ръце към тавана.

— Невероятно, просто невероятно. Идваме тук с няколко въпроса към хлапето, просто си гледаме работата и изведнъж изниквате вие. Момчето не каза, че има адвокат. Ако беше казало, щяхме да си траем. Защо ни погодихте тоя номер? Защо нарочно избрахте най-лошото? Глупаво е да се караме.

— Какво искате от това дете?

— Истината. То лъже за онова, което е видяло вчера. Знаем, че лъже. Знаем, че е говорило с Джероум Клифърд преди самоубийството. Знаем, че е било в колата. Не го осъждам за лъжите. То си е още хлапе. Страхува се. Но дявол да го вземе, трябва да разберем какво е видяло и чуло.

— А какво очаквате да е видяло и чуло?

Труман се подпря на стената, защото изведнъж го връхлетя кошмарното видение как стои пред Фолтриг и се мъчи да обясни цялата история. Затова мразеше юристите — Фолтриг, Реджи, цялото им проклето племе. С тях животът ставаше безкрайно сложен.

— Момчето разказа ли ви всичко? — запита Мактюн.

— Разговорите ни не подлежат на разгласяване.

— Знам. Но разбирате ли що за хора са Клифърд, Мулдано и Бойд Бойет? Знаете ли какво е станало?

— Четох вестника тази сутрин. А и преди проявявах интерес към делото в Ню Орлиънс. Трябва ви труп, нали, момчета?

— Спор няма — обади се Труман откъм края на масата. — Но в момента най-много ни трябва един разговор с вашия клиент.

— Ще си помисля.

— И кога да очакваме отговор?

— Не знам. Заети ли сте днес следобед?

— Защо?

— Трябва още малко да поговоря с клиента си. Дайте да уговорим една среща при мен в три следобед. — Тя вдигна куфарчето и прибра вътре диктофона. Очевидно смяташе разговора за приключен. — Ще запазя записа. Нека бъде нашата малка тайна.