Джон Гришам - Клиентът

— Просто искаме да ти зададем няколко въпроса за вчерашната история. Това е. Ако решиш, че не можеш без майка си, ще идем да я повикаме. Или ще измислим нещо. Но адвокат не ти трябва. Само няколко въпроса, и край.

— Аз вече говорих с ченгетата. Всъщност снощи ме разпитваха сума ти време.

— Ние не сме ченгета, а агенти на ФБР.

— Точно това ме плаши. Чудя се дали не ми трябва адвокат, нали знаете, да ми защитава правата и тъй нататък.

— Много гледаш телевизия, момче.

— Казвам се Марк, ясно ли е? Ако не друго, поне ме наричайте по име.

— Разбира се. Извинявай. Адвокат обаче не ти трябва.

— Аха — подкрепи го Труман. — Адвокатите само се пречкат. Не стига, че им плащаш, ами отгоре на това все намират за какво да се заядат.

— Не мислите ли, че трябва да изчакаме мама?

Двамата се спогледаха с еднакви лукави усмивки и Мактюн каза:

— Всъщност не е необходимо, Марк. Нали разбираш, ако речеш, можем и да почакаме, но ти си умно момче, а ние ужасно бързаме и само ще питаме за две-три неща.

— Добре де. Сигурно е тъй. Щом трябва.

Труман наведе глава към бележника и започна пръв:

— Така… Казал си пред местната полиция, че когато вчера двамата с Рики сте открили колата, Джероум Клифърд вече е бил мъртъв. Е, Марк, вярно ли е това?

Към края на въпроса той се ухили злорадо, сякаш отлично знаеше, че не е вярно. Марк смутено се размърда на стола и заби поглед право в отсрещната стена.

— Длъжен ли съм да отговоря?

— Естествено, че си длъжен.

— Защо?

— Защото трябва да знаем истината, Марк. Ние сме натоварени от ФБР да разследваме този случай и трябва да знаем истината.

— Какво ще стане, ако не отговоря?

— О, много неща. Току-виж, се наложило да те откараме в службата — разбира се, на задната седалка и без белезници — и там да те поразпитаме както си знаем. Може да откараме и майка ти.

— Какво ще стане с мама? Неприятности ли ще има?

— Не е изключено.

— Какви неприятности?

За момент двамата млъкнаха и се спогледаха нервно. Бяха навлезли в опасна територия и нещата ставаха все по-сложни. Нямаха право да разпитват дете без съгласието на родителите.

Но всъщност какво толкова? Майката не беше се явила. Баща нямаше. Горкото хлапе бе дошло съвсем самичко. Работата се уреждаше идеално. По-сгоден случай нямаше да им падне. Само няколко бързи въпроса.

Мактюн се изкашля и зловещо свъси вежди.

— Марк, знаеш ли какво е възпрепятстване на правосъдието?

— Май не съм чувал.

— Е, това е престъпление, разбра ли? По федералните закони. Човек, който знае за престъпление и укрива това от полицията или ФБР, може да бъде обвинен във възпрепятстване на правосъдието.

— И какво го чака?

— Ако го сметнат за виновен, може да бъде наказан. Нали разбираш, да го пратят в затвора или нещо подобно.

— Значи, ако не ви отговоря, може да ни тикнете с мама в затвора?

Мактюн се поотдръпна и погледна Труман. Ледът под краката им ставаше все по-тънък.

— Защо не искаш да отговориш, Марк? — запита Труман. — Криеш ли нещо?

— Просто се страхувам. И не е честно — аз съм само на единайсет, а вие сте от ФБР и мама я няма. Истина ви казвам, направо не знам какво да нравя.

— Не можеш ли да отговориш без майка си, Марк? Вчера си видял нещо, а тя не е била там. Значи не може да ти помогне за отговорите. Просто искаме да разберем какво си видял.

— На мое място нямаше ли да си потърсите адвокат?

— Не, по дяволите — отвърна Мактюн. — Не ми трябват адвокати. Да ме прощаваш за приказката, моето момче, но от адвокат полза — колкото от треска в задника. Голяма треска. Ако нямаш какво да криеш, не ти трябва адвокат. Ти само кажи истината, и няма от какво да се боиш.

Той явно започваше да се ядосва и това не учуди Марк. Единият от двамата трябваше да е сърдит. Въртяха стария номер с доброто и лошото ченге, който Марк бе гледал стотици пъти по телевизията. Сега Мактюн щеше да се прави на страшен, а Труман щеше да се усмихва мазно и понякога дори да скастря партньора си, та Марк да го хареса. После Мактюн щеше да се ядоса и да излезе, след което от Марк се очакваше да пропее като славейче.

Труман наистина се приведе към него с блага усмивка.

— Марк, наистина ли беше мъртъв Джероум Клифърд, когато го открихте двамата с Рики?

— Позовавам се на Петата поправка и отказвам да отговарям.

Благата усмивка изчезна. Мактюн се изчерви и отчаяно тръсна глава. Двамата агенти се спогледаха мълчаливо. Марк гледаше как една мравка пролази по масата и изчезна под бележника.