Джон Гришам - Клиентът

— Звучи ми добре.

— Майка ти знае ли, че си тук?

— Не. Трябва да й се обадя.

Реджи разлисти телефонния указател и набра номера на болницата. Марк обясни на Даян, че е излязъл на разходка и ще се прибере след малко. Майсторски лъже, мислено отбеляза Реджи. Момчето се заслуша и изведнъж се навъси.

— Как е той? Пристигам веднага. — Марк остави слушалката и вдигна очи към Реджи. — Мама се тревожи. Рики започва да се опомня, а тя не може да открие доктор Грийнуей.

— Ще те изпратя до болницата.

— Чудесно.

— Къде ще се срещнеш с хората от ФБР?

— Мисля, че там.

Тя погледна часовника и пъхна в чантата си два празни бележника. Изведнъж нервите й се обтегнаха. Марк нетърпеливо чакаше край вратата.

Новият адвокат, нает да защитава Бари Мулдано Ножа от злонамерените обвинения в убийство, беше пак войнстващ правдолюбец на име Уилис Аичърч — изгряваща звезда сред тълпите от кресливи юристи, които търчаха из страната и с еднакъв успех се пъчеха пред камерите и пред мошениците. Имаше, кантори в Чикаго и Вашингтон, а беше готов да се настани временно в който и да било град, стига да докопаше шумно дело и стаичка под наем. Когато след закуска приключи телефонния разговор с Мулдано, той веднага хвана самолета за Ню Орлиънс — първо, за да организира пресконференция, и второ, да обсъди със знаменития си нов клиент най-шумната линия на защита. В Чикаго бе спечелил доста пари и известност с пламенните си битки за спасяване на убийци и наркотрафиканти, тъй че от десетина години насам видни мафиоти го канеха из цялата страна за най-различни услуги. Обективно погледнато, резултатите му не бяха кой знае колко блестящи, но клиентите не го търсеха заради съотношението между спечелени и загубени дела. Привличаха ги три неща: гневното му лице, чорлавата коса и гръмовният глас. Като адвокат Апчърч държеше непрестанно да се появява с образ и слово в статии, новини, справочници, подлистници и клюкарски предавания. Той имаше мнение по всеки въпрос. Не се боеше от критики. Беше категоричен и готов да каже каквото и да било, което го правеше особено популярен в най-смахнатите дневни предавания на телевизията.

Поемаше само сензационни дела, гарантиращи огромни заглавия и тълпи от оператори пред входа на залата. Не се гнусеше от нищо. Предпочиташе богатите клиенти, които охотно плащат, но ако някой масов убиец се нуждаеше от защита, Апчърч веднага изникваше с готов договор, който му осигуряваше между другото пълни права за филмиране и книгоиздаване.

Макар че изпитваше огромна наслада от своята популярност и приемаше благосклонно похвалите на крайната левица за енергичната защита на разни пладнешки убийци, всъщност Апчърч си беше най-обикновен платен адвокат на мафията. Като нейна собственост и марионетка мърдаше натам, накъдето му дръпнеха връвчицата, а пари получаваше, когато и колкото решат босовете. Пускаха го да скитосва и да се пени, но щом подвикнеха, дотичваше с подвита опашка.

Така беше и този път — когато в четири сутринта му се обади Джони Сулари, чичото на Ножа, Уилис Апчърч незабавно дотича. Чичото изложи оскъдните факти около прискърбната кончина на Джероум Клифърд. А когато Сулари му нареди веднага да отлети за Ню Орлиънс, Апчърч олигави слушалката от вълнение. После въодушевено хукна към банята, обмисляйки как ще защитава Бари Ножа пред телевизионните камери. А като се сети колко вестникарско мастило ще похабят вестниците само за него, от радост взе да си подсвирква под душа. Малко по-късно, връзвайки пред огледалото скъпата си вратовръзка (цена деветдесет долара), той се ухили на перспективата да прекара близките шест месеца в Ню Орлиънс, преследван и ухажван от цялата преса.

Нали затова бе учил право.

Отначало гледката му се стори страшна. Системите явно бяха свалени, защото Даян лежеше на леглото, прегръщаше Рики и го галеше по главата. Беше го стиснала отчаяно, с ръце и крака. Рики стенеше, пъшкаше и се мяташе. Очите му ту се отваряха, ту пак се затваряха. Даян притискаше чело към главата му и нашепваше през сълзи:

— Няма нищо, миличко. Няма нищо. Мама е тук. Мама е тук.

Грийнуей стоеше наблизо с кръстосани ръце и машинално опипваше брадата си. Изглеждаше слисан, сякаш за пръв път виждаше подобно нещо. От другата страна на леглото бе застанала непозната медицинска сестра.

Марк влезе тихо и никой не го забеляза. Реджи бе останала при дежурните сестри. Наближаваше пладне — време за срещата с ФБР и прочие, но момчето веднага усети, че в тази стая никой не дава пукната пара за ченгетата и техните въпроси.