Джон Гришам - Клиентът

— Да, само че има още доста неща.

Усмивката й изчезна. Химикалката увисна над разтворения бележник.

— Искам веднага да ги чуя.

Марк дишаше дълбоко и забързано. Четирите понички изгаряха стомаха му. Боеше се, но знаеше, че когато всичко свърши, ще му олекне. Той се намести дълбоко в креслото, въздъхна и заби поглед в килима.

Започна от пушаческата си кариера, след това разказа как Рики го е разкрил и как двамата са отишли в гората. После описа колата, маркуча и човека на име Джероум Клифърд. Говореше бавно, защото искаше да си припомни всичко и новата му адвокатка да го запише в бележника.

Както бе уговорено, петнайсет минути по-късно Клинт се опита да прекъсне разговора, но Реджи го изгледа свирепо. Той побърза да изчезне и затвори вратата.

В общи линии разказът приключи след двайсет минути почти без прекъсвания от страна на Реджи. Тук-там имаше мъгляви места — не че Марк криеше нещо, просто бе пропуснал някои подробности, но те се изясниха при втория кръг на разговора, който отне още толкова. После направиха кратка почивка и поръчаха на Клинт да им донесе кафе и газирана вода с лед. Реджи се прехвърли на бюрото, където прегледа записките и се приготви за трето обсъждане на невероятната история. Бележникът свърши и тя извади друг. Отдавна бе престанала да се усмихва. Добродушната беседа в стил „баба и внуче“ бе отстъпила място на поредица от резки, конкретни въпроси и отговори.

Марк пропускаше само една подробност — къде е скрит трупът на сенатора Бойд Бойет, или по-точно твърденията на Роуми по въпроса. С напредването на поверителния разговор Реджи разбра, че Марк явно знае предполагаемото място, затова умело се постара да не засяга тази тема. Все още се колебаеше дали да запита направо. Така или иначе, в момента това беше последната й грижа.

Един час след началото тя прекъсна разговора и отново прочете изрезката. После още веднъж. Всичко съвпадаше. Момчето знаеше прекалено много подробности, тъй че едва ли лъжеше. Дори и най-развинтеното въображение не би могло да скалъпи подобна история. А личеше, че горкото хлапе е изплашено до смърт.

Към единайсет и половина Клинт пак надникна и съобщи, че следващият клиент чака вече цял час.

— Отпрати го — заповяда Реджи, без да откъсва поглед от бележника, и Клинт изчезна.

Докато тя четеше, Марк обиколи кабинета. После застана до прозореца и се загледа към колите по Трета улица. Накрая се върна на креслото и зачака.

Адвокатката му се видя толкова разтревожена, та чак му дожаля. Как пък можа от толкова адвокати в телефонния указател да насади така тъкмо нея!

— От какво се страхуваш, Марк? — запита тя, разтривайки очите си.

— От много неща. Излъгах полицаите и те сигурно го разбират. То си е за страх. Брат ми лежи в болница заради мен. За всичко съм виновен. И доктора излъгах. Как да не се боя? Не знам какво да правя и май затова съм тук. Какво ми оставаше?

— Всичко ли ми разказа?

— Почти.

— Излъга ли за нещо?

— Не.

— Знаеш ли къде е заровен трупът?

— Мисля, че да. Знам каквото ми каза Джероум Клифърд.

За част от секундата Реджи се изплаши, че сега ще го чуе. Но момчето премълча и двамата дълго се гледаха очи в очи.

— Искаш ли да ми кажеш? — запита тя най-сетне.

— А ти искаш ли?

— Още се чудя. Защо не го каза досега?

— Страх ме е. Не искам да разберат какво знам, защото Роуми разправяше, че неговият клиент бил претрепал сума ти народ, а сега се канел да очисти и него. Ако е вярно и ако чуе, че знам, сто на сто ще ме подгони. Той е от мафията, това ме плаши най-много. Ти нямаше ли да се изплашиш на мое място?

— Сигурно щях.

— А ченгетата рекоха, че ако ги лъжа, лошо ми се пише, пък те и бездруго така си мислят. Вече не знам какво да правя. Как мислиш, да кажа ли на полицията и ФБР?

Реджи стана и бавно закрачи към прозореца. На този въпрос нямаше магически отговор. Ако посъветваше своя клиент да изпее всичко пред ФБР и той я послушаше, животът му наистина можеше да се окаже под заплаха. Никакъв закон не му забраняваше да мълчи. Освен ако евентуално го обвиняха за възпрепятстване на правосъдието, но в края на краищата Марк беше дете. Ония не знаеха със сигурност какво му е известно, а щом не можеха да го докажат, момчето беше в безопасност.

— Слушай какво ще направим, Марк. Няма да ми казваш къде е трупът, съгласен ли си? Поне сега. Може би по-късно, но засега недей. И дай да се срещнем с ония от ФБР, та да чуем какво искат. Не си длъжен да им казваш каквото и да било. Аз ще говоря и заедно ще слушаме. А като свърши, заедно ще решим как да постъпим.