Джон Гришам - Клиентът

— Прав си.

Хлапето бе поразително жилаво — израсло на улиците и помъдряло преждевременно. Реджи неволно се възхити на смелостта му.

— Как мислиш, дали мама и Рики са в безопасност?

— Разбира се. Ония хора са професионалисти, Марк. Те няма да вършат глупости. Засега ще кротуват и ще изчакват. Може би само се правят на страшни.

Но гласът й звучеше несигурно.

— Не се правят. Видях ножа с очите си, Реджи. Дошли са в Мемфис с една цел — да ме побъркат от страх. И успяха. Няма да проговоря.

Фолтриг изрева само веднъж, после избълва куп закани, изхвръкна от приемната и затръшна вратата. Макар и разочаровани, Мактюн и Труман се засрамиха от неговото държане. Докато излизаха, Мактюн хвърли поглед към Клинт, сякаш искаше да се извини за поведението на онзи надут пуяк. Няколко секунди Клинт продължи да се наслаждава на сцената, после стана и влезе в кабинета на Реджи.

Марк беше придърпал един стол до прозореца и гледаше отвисоко как дъждът мокри улиците и тротоарите. Реджи разговаряше по телефона с директора на болницата — молеше да осигурят охрана на деветия етаж. Тя прикри микрофона с длан и Клинт прошепна, че гостите са си тръгнали. После отиде да донесе още какао за Марк, който седеше като вкаменен.

След няколко минути позвъни Джордж Орд и Клинт се обади на Реджи по вътрешната линия. Досега тя не бе срещала лично мемфиския областен прокурор, но вестта не я изненада. Остави го да изчака точно една минута, след това вдигна слушалката.

— Ало.

— Мисис Лав, обажда се…

— Наричай ме Реджи, ако нямаш нищо против. Просто Реджи. А аз ще ти казвам Джордж, нали така?

Реджи беше на „ти“ с всички, дори и с най-високомерните съдии.

— Добре, Реджи. Обажда се Джордж Орд. Преди малко Рой Фолтриг пристигна в кабинета ми и…

— Какво съвпадение. Току-що напусна моя.

— Да, точно затова се обаждам. Не е успял да поговори с теб и твоя клиент.

— Предай му искрените ми извинения. Моят клиент няма какво да каже.

Говорейки, тя гледаше тила на Марк. Момчето навярно слушаше, но не му личеше. Беше застинало неподвижно на стола край прозореца.

— Реджи, смятам, че би било разумно поне ти да се срещнеш отново с мистър Фолтриг.

— Нямам желание да общувам с Рой. Моят клиент също.

Тя си представи как Орд говори важно-важно, а Фолтриг обикаля из кабинета и размахва ръце.

— Е, сигурно си наясно, че няма да свършим дотук.

— До го смятам ли за заплаха, Джордж?

— По-скоро за обещание.

— Чудесно. Предай на Рой и неговите момчета, че ако някой се опита да се свърже с моя клиент или роднините му, ще им подпаля задниците. Нали ще бъдеш така добър, Джордж?

— Ще предам съобщението.

Разговорът го развесели — в края на краищата делото не беше негово — но Орд не си позволи да се разсмее. Той остави слушалката, усмихна се под мустак и каза:

— Тя заявява, че не желае да разговаря, хлапето също не иска, а ако някой опита да се свърже с него или роднините му, ще ви подпали задниците, точно така се изрази.

Фолтриг хапеше устни и кимаше при всяка дума, сякаш тъкмо това бе чакал, за да покаже, че е ненадминат в грубата игра. Беше си възвърнал душевното равновесие и вече подготвяше план Б. Когато изслуша всичко, той отново закрачи из стаята, унесен в размисли. Мактюн и Труман стояха край вратата като охрана. Отегчена охрана.

— Искам хлапето да бъде под наблюдение — излая най-сетне Фолтриг към Мактюн. — Ние се прибираме в Ню Орлиънс, а от вас искам да го следите денонощно. Държа да знам какво прави и което е по-важно, държа да го опазите от хората на Мулдано.

Мактюн не приемаше заповеди от прокурори, а отгоре на всичко вече не можеше да понася Рой Фолтриг. Струваше му се безкрайно глупаво да прати трима-четирима преуморени агенти по дирите на някакво единайсетгодишно хлапе. Но нямаше смисъл да влиза в спор. Фолтриг имаше пряка връзка с директора на ФБР във Вашингтон, а мистър Войлс също държеше на всяка цена да открият трупа.

— Добре — кимна той. — Ще се погрижим.

— Пол Гронк вече е нейде наоколо — изрече Фолтриг с такъв тон, сякаш току-що бе узнал пикантна клюка.

Всъщност още преди единайсет часа бяха узнали с кой полет и в колко часа пристига. Но на излизане от аерогарата Гронк бе успял да им се изплъзне. Тази сутрин бяха обсъждали въпроса цели два часа заедно с Орд, Фолтриг и десетина агенти. В момента най-малко осем души от ФБР обикаляха из Мемфис да дирят укритието на Гронк.

— Ще го намерим — каза Мактюн. — И ще държим хлапето под око. Хайде, тръгвайте за Ню Орлиънс.