Джон Гришам - Клиентът

— Значи е адвокат, пък не гони парите?

— Странно, нали?

— Ами да. Знаеш ли, по телевизията съм гледал много адвокати и те все говорят за нари. Или за секс.

Телефонът пак иззвъня. Този път се обаждаше съдия и Клинт стана много любезен. След като побъбри около пет минути, той остави слушалката и пак се зае да пише. Тъкмо бе набрал скорост, когато Марк запита:

— Коя е онази жена вътре?

Тракането престана, Клинт замаяно огледа клавишите и бавно се завъртя. Столът му изскърца. Все пак той се усмихна.

— При Реджи ли?

— Аха.

— Норма Траш.

— Неприятности ли има?

— Между нас казано, цял куп. В момента води ужасно дело за развод. Съпругът й е голяма гадина.

Момчето се запита доколко е осведомен Клинт за доверениците на Реджи.

— Бие ли я?

— Мисля, че не — колебливо отговори секретарят.

— Деца имат ли?

— Две. Но не бива да разговарям за това. Нали знаеш, поверителна информация.

— Знам, знам. Но сигурно си в течение на цялата работа, нали? Като пишеш всичко на машина…

— Обикновено знам какво става. Така си е. Но Реджи не ми казва всичко. Например не знам какво си й казал. Сигурно е много сериозно, тя обаче го държи в тайна. Четох вестниците. Видях хората от ФБР и мистър Фолтриг, но не знам подробностите.

Точно това искаше да чуе Марк.

— Познаваш ли Робърт Хъкстроу? Викат му Хък.

— Май беше адвокат, нали?

— Аха. Преди две години се занимаваше с развода на майка ми. Тъпак и половина.

— Значи не ти хареса?

— Мразех го. За него бяхме измет. Ходехме в кантората му и висяхме отвън по два часа. После ни приемаше за десетина минути и казваше, че страшно бързал, чакали го в съда, щото бил важна клечка. Все разправях на мама да си вземе друг адвокат, ама тогава тя беше съвсем оклюмала и не слушаше.

— Стигна ли се до съд?

— Аха. Бившият ми баща искаше да вземе едното дете, всъщност не му пукаше кое точно, но все пак предпочиташе Рики, щото знаеше колко го мразя. Нае си адвокат и два дни обливаха мама с помия в съда, а пък тя им отвръщаше със същото. Всеки се мъчеше да докаже, че другият е пълен некадърник. Хък се държа като кръгъл глупак, но другият адвокат беше още по-калпав. На съдията направо му призляваше от тях и накрая рече, че няма да разделя децата. Помолих го да дам свидетелски показания. На втория ден той поразмисли, докато обядваше, и реши, че ще му е интересно да ме чуе. Вече бях питал Хък за това, ама той се направи на много умен и рече, че още съм бил млад и зелен.

— И даде ли показания?

— Да, три часа им приказвах.

— Как мина?

— Много добре, истина ти казвам. Разправих им за побоищата, синините и шевовете. Обясних колко го мразя. Съдията щеше да се разплаче.

— Сигурно това е решило въпроса.

— Аха. Баща ми искаше право на свиждане, обаче аз обясних на съдията, че щом приключи делото, не искам тоя човек да ми се мярка пред очите. И че Рики трепери от него. Съдията забрани всякакви свиждания и даже го предупреди да не припарва към нас.

— Виждал ли си го след делото?

— Не. Но някой ден и това ще стане. Като пораснем с Рики, ще го спипаме някъде и ще го смажем от бой. Синина за синина. Шев за шев. Все за това си говорим.

Клинт отдавна бе престанал да се отегчава от разговора. Сега попиваше всяка дума. Хлапето споделяше толкова небрежно плановете да пребие баща си.

— Може да ви вкарат в затвора.

— А него вкараха ли го, като ни биеше? Вкараха ли го, като съблече мама и я изхвърли на улицата цялата в кръв? Ама аз тогава го фраснах с бухалката за бейзбол.

— Какво си направил?

— Една вечер той се наливаше у дома и личеше, че скоро ще го хванат дяволите. Винаги го усещахме. После излезе за бира. Аз изтичах отсреща и помолих Майкъл Мое да ми услужи с алуминиевата бухалка за бейзбол. Скрих я под леглото и помня как се молех да го блъсне някоя кола, че да не се прибере. Ама той се прибра. Мама се спотайваше в спалнята и го чакаше да заспи на масата, както му беше навикът. Ние с Рики седяхме в нашата стая и се чудехме кога ще почне данданията.

Телефонът иззвъня. Клинт отговори набързо и пак се завъртя към момчето.

— След около час почнаха ревове и писъци. Целият фургон се тресеше. Ние залостихме вратата. Рики се скри под леглото и се разциври. После мама взе да ме вика на помощ. Бях само на седем години, а мама искаше да я спасявам. Онзи я правеше на кайма — хвърляше я, риташе я, късаше й дрехите, викаше, че била курва и пачавра. А пък аз още не знаех какви са тия думи. Тръгнах към кухнята. Едва вървях от страх. Той ме видя и метна една бирена кутия. Мама се опита да избяга навън, онзи обаче я спипа и й съдра гащичките. Божичко, как я млатеше. Устната й беше цепната и навсякъде пръскаше кръв. После той я изрита от фургона гола-голеничка, измъкна я на улицата, а пък там всички съседи се бяха събрали да зяпат. Изхили се и я остави да лежи. Беше страшно.