Джон Гришам - Клиентът

Тя впи пръсти в ръката на Марк и го повлече напред.

— Без коментар.

Когато наближиха края на коридора, онзи с камерата внезапно изтича напред, приклекна и отстъпвайки заднишком, успя да ги хване в кадър, преди да се просне по задник. Сестрите се разсмяха. От дежурната стая излезе униформен пазач и размаха ръце срещу досадниците. Вече си бе имал работа с тях.

Докато Реджи и Марк завиваха зад ъгъла, единият подвикна:

— Вярно ли е, че вашият клиент знае къде е трупът на Бойет?

Стъпката й за миг стана неуверена. Реджи нервно вдигна рамене, попрегърби се, но веднага преодоля изненадата и изчезна зад ъгъла заедно с клиента си.

На сгъваеми столове до вратата на Рики седяха двама пазачи с внушителни размери. Първото, което забеляза Марк, бяха пистолетите край бедрата им. Единият държеше вестник, но побърза да го отпусне надолу, когато ги видя да се приближават. Другият стана и пристъпи насреща.

— Мога ли да ви бъда полезен?

— Да. Аз съм семейният адвокат, а това е Марк Суей, брат на пациента. — Реджи говореше с делови шепот, сякаш искаше да изтъкне, че има пълното право да бъде тук, но се съмнява дали и те са на същото мнение, затова да приключват по-бързо с въпросите и да я оставят да си гледа работата. — Доктор Грийнуей ни чака — добави тя и почука на вратата.

Марк стоеше зад нея и гледаше пистолета. Беше досущ като онзи, с който се гръмна горкият Роуми. Пазачът се върна на стола, а колегата му наведе глава към вестника. Грийнуей отвори вратата и излезе, следван от разплаканата Даян. Тя прегърна Марк и го потупа по рамото.

— Спи — тихо съобщи Грийнуей. — Вече се чувства много по-добре, но е още твърде слаб.

— Питаше за теб — прошепна Даян на Марк.

Той се вгледа в просълзените й очи.

— Какво ти е, мамо?

— Нищо. После ще говорим.

— Какво е станало?

Даян погледна Грийнуей, после Реджи и пак се обърна към Марк.

— Няма нищо — повтори тя.

— Тая сутрин уволниха майка ти, Марк — каза Грийнуей и се озърна към Реджи. — Ония хора пратиха куриер с писмо, че е уволнена. Представяш ли си? Оставил го тук, при сестрите, и една от тях го донесе преди час.

— Дай да го видя — каза Реджи.

Даян извади писмото от джоба си. Реджи го разгъна и зачете внимателно. Даян отново прегърна момчето.

— Няма нищо, Марк. Ще се справим както винаги. Ще си намеря друга работа.

Марк прехапа устни, за да не се разплаче.

— Може ли да го задържа? — запита Реджи, прибирайки писмото в куфарчето си.

Даян кимна. Грийнуей погледна часовника си, като че нямаше представа кое време е.

— Отивам да хапна набързо един сандвич и ще се върна след двайсет минути. Искам да поговоря час-два насаме с Рики и Марк.

Реджи също направи сверка с часовника си.

— Аз ще се върна около четири. — Тя огледа и тримата. — На етажа се навъртат репортери и препоръчвам да не им обръщате никакво внимание.

— Ами да, казвайте само: „Без коментар, без коментар“ — услужливо добави Марк. — Много е забавно.

Даян явно не намираше нищо забавно.

— Какво искат?

— Всичко. Чели са статията. Носят се слухове. Надушват сензация и са готови на всичко, за да стигнат до нови сведения. На идване видях телевизионна кола и подозирам, че екипът се спотайва наоколо. Според мен най-разумно ще е двамата с Марк да си стоите тук.

— Добре — каза Даян.

— Къде има телефон? — запита Реджи.

Грийнуей кимна към дежурната стая.

— Ела. Ще ти покажа.

— Значи ще се видим в четири? — обърна се Реджи към Марк и Даян. — Помнете, никому нито думица. И не се отдалечавайте от стаята.

Грийнуей я поведе по коридора. Охраната гледаше сънливо. Марк и майка му влязоха в затъмнената стая и седнаха на леглото. Момчето забеляза на масата изсъхнала поничка и я изгълта на четири хапки.

Реджи набра номера на кантората и отсреща се обади Клинт.

— Помниш ли миналогодишното дело на Пени Патула? — тихо запита тя, като се оглеждаше за репортерите, същински хрътки. — Бяхме подали жалба за полова дискриминация, нарушаване на трудовите права, произвол и тъй нататък. Май не пропуснахме нищо. В Районния съд. Да, точно така. Намери папката. Смени името на Даян Суей. Ответник ще бъде фабриката „Арк-Лон“. Искам непременно да посочиш президента на компанията. Името му е Честър Танфил. Да, ще съдим и него за неправомерно уволнение, нарушаване на трудовото законодателство, сексуален тормоз, вмъкни нещичко за женското равноправие и поискай един-два милиона обезщетение. Гледай да свършиш час по-скоро. Приготви призовки и чек за съдебната такса. После бягай в съда да попълниш каквото трябва. След половин час идвам да взема призовката, тъй че побързай. Ще я занеса лично на мистър Танфил.