Джон Гришам - Клиентът

— Ти си я уволнил, Честър. Но не се тревожи, като те осъдят, можеш да обявиш неплатежоспособност.

Честър придърпа стола и боязливо седна.

— Заповядай — кимна той към креслото отсреща.

— Не, благодаря. С кой адвокат работиш?

— Ъъъ… такова… с Финдли и Бейкър. Ама чакай сега. Дай да помисля малко. — Той прелисти жалбата. — И сексуален тормоз ли има?

— Да, напоследък тая тема е много модерна. Доколкото разбрах, един от надзирателите е задявал моята клиентка. Все намекват да свършат оная работа в тоалетната през обедната почивка. Подхвърлял неприлични закачки. Говорел нецензурно. Всичко ще излезе пред съда. Кого да търся, Финдли или Бейкър?

— Чакай малко. — Честър отново прелисти жалбата и я остави. Реджи стоеше до бюрото и го изпепеляваше с поглед. Той се хвана за главата. — Не ми трябват такива истории.

— И моята клиентка не ги е искала.

— А какво иска?

— Малко човешко достойнство. В тая фабрика всички сте кръвопийци. Смучете потта на самотни отрудени майки, които едва смогват да изхранят децата си с жалките ви заплати. Те не смеят да се оплачат.

Честър уморено разтърка очи.

— Дай да не правим митинги. Просто не ми трябват такива истории. Може… може да си имам неприятности по-нагоре.

— Не ме е грижа за теб и твоите неприятности, Честър. Още днес лично ще отнеса копие от жалбата в „Мемфис Прес“ и съм сигурна, че утре всичко ще гръмне. За семейство Суей напоследък изписват кофи мастило.

— Какво иска тя? — повтори Честър.

— Ти май се опитваш да се пазариш?

— Може би. Едва ли ще спечелиш делото, мисис Лав, но не ми трябват излишни главоболия.

— Гарантирам, че няма да се размине само с главоболия. Жената печели по деветстотин долара месечно, от които получава чисти шестстотин и петдесет. Това са единайсет хиляди на година, а по делото ти гарантирам поне пет пъти повече разходи. Ще получа достъп до личните досиета на персонала. Ще открия оплакванията на други жени. Ще се разровя из счетоводните книги. Ще изискам от съда проучване на цялата ти документация. И ако открия дори най-дребната нередност, ще уведомя Комисията за равни трудови права, Националния комитет по труда, данъчните власти, пенсионните фондове и всички други засегнати инстанции. Нощем няма да можеш да мигнеш, Честър. Хиляди пъти ще съжаляваш, че си уволнил моята клиентка.

Той стовари длани върху бюрото.

— Какво иска, мътните да я вземат?

Реджи вдигна куфарчето и тръгна към вратата.

— Иска си работата. Не би било зле да й вдигнеш малко заплатата, да речем, от шест на девет долара за час, стига да ги прежалиш. А и да не ги прежалиш, направи го. Прехвърли я в друг цех, за да не среща гадния надзирател.

Честър слушаше внимателно. Май щеше да се размине сравнително леко.

— Тя ще остане в болницата няколко седмици. Има си разходи, тъй че очаквам заплатата да върви без прекъсване. И по-точно, Честър, очаквам да й носите чека в болницата, също както си направихте майтапа да занесете писмото тая сутрин. Искам всеки петък чекът да е там. Ясно ли е?

Той бавно кимна.

— В срок от трийсет дни трябва да се явиш пред съда. Ако се държиш прилично и вършиш каквото ти казах, точно в последния ден ще оттегля жалбата. Имаш честната ми дума. Можеш и да не безпокоиш адвокатите си. Разбрахме ли се?

— Разбрахме се.

Реджи отвори вратата.

— А, и вземи да пратиш малко цветя. Стая 943. Не е зле да сложиш и картичка. Всъщност пращай цветя всяка седмица. Нали, Честър?

Той кимна отново.

Реджи затръшна вратата и напусна невзрачната канцелария на шефа на „Арк-Лон“.

Марк и Рики седяха на крайчето на походното легло и вирнали глави, се взираха в напрегнатото брадато лице на доктор Грийнуей, увиснало само на две педи от тях. Рики беше облечен с една от пижамите на Марк и се гушеше в одеяло. Както винаги беше трепереше от студ и беше изплашен и объркан от това първо напускане на леглото, макар да ставаше дума за две-три крачки. Би искал майка му да е тук, но докторът меко бе настоял да говори с момчетата насаме. Вече от дванайсет часа насам Грийнуей се мъчеше да спечели доверието на Рики. В момента седеше по-близо до големия брат, който явно скучаеше от самото начало на разговора.

Щорите бяха спуснати и в стаята цареше полумрак, разсейвай само от нощната лампа край вратата на банята. Грийнуей подпря лакти на коленете си и се приведе.

— А сега, Рики, ще ми се да поговорим за онзи ден, когато двамата с Марк отидохте в гората да пушите. Съгласен ли си?