Джон Гришам - Клиентът

После жилавото улично хлапе с бейзболната бухалка изведнъж си спомни за ножа в асансьора и за сгънатата снимка на бедното, осиротяло семейство. Спомни си, че майка му е в болницата, самотна и беззащитна. Отново го обзе непоносим ужас.

Опита да отвори пакетче солети, но ръцете му трепереха и целофанът не се поддаваше. Тръпките ставаха все по-силни и Марк напразно се мъчеше да ги прогони. Момчето безсилно се сви на пода и разля бутилката.

Лекият дъждец бе спрял тъкмо когато секретарки и чиновници се втурнаха на групички по мокрия тротоар в търсене на обяд. Небето беше сиво. Зад всяка минаваща кола се вдигаха със свистене облачета пръски и дим. Реджи и нейният клиент завиха по Мадисън Авеню. Тя носеше куфарчето си в лявата ръка, а с дясната водеше момчето през навалицата. Чакаха я цял куп задачи, затова крачеше бързо.

Джак Нане ги забеляза от белия микробус форд, паркиран точно срещу сградата „Стерик“, и вдигна телефона. Когато двамата изчезнаха зад ъгъла на Мадисън Авеню, той остана да чака със слушалка на ухото. След няколко минути неговият партньор Кейл Сисън съобщи, че ги е засякъл да отиват право към болницата. Пет минути по-късно дойде съобщението, че са влезли вътре.

Нане заключи микробуса и тичешком пресече улицата. Влезе в сградата, изкачи се на втория етаж и леко побутна вратата с табелка РЕДЖИ ЛАВ — АДВОКАТ. За негова най-голяма радост кантората се оказа отключена. Бяха минали точно единайсет минути след пладне. По това време адвокатите масово удряха ключа на канторите си и хукваха да обядват. Нане отвори вратата и пристъпи навътре, но изведнъж над главата му издайнически се раздрънча някакъв гаден звънец. По дяволите! Беше се надявал да завари кантората заключена — много го биваше да разбива ключалки — и преспокойно да разрови документацията. Работата изглеждаше лесна. Тия дребни риби рядко се сещаха за алармени системи. Виж, с едрите фирми не беше така, но в извънработните часове Нане можеше да проникне в която и да било от хилядите адвокатски кантори и да вземе каквото си поиска. Вече го бе правил поне десетина пъти. Тъните адвокати не държаха в канторите си само две неща: пари и алармени инсталации. Просто заключваха вратите и мислеха, че всичко е наред.

Млад мъж изникна от дъното на приемната и запита:

— Мога ли да ви бъда полезен?

— Да — кимна Нане без усмивка. Постара се да изглежда делови и изнервен от тежък ден. — Аз съм от Ню Орлиънс, от вестник „Таймс Пикаюн“, нали го знаете. Търся Реджи Лав.

Клинт спря на три метра от него.

— В момента я няма.

— Кога ще се върне?

— Не знам. Имате ли някакъв документ?

Нанс вече крачеше към вратата.

— Да не би да питате за нещо като ония картички, дето адвокатите ги раздават под път и над път? Не, драги, не нося визитки. Аз съм журналист.

— Добре. Как ви е името?

— Арни Карпентър. Кажете й, че пак ще се обадя.

Нане отвори вратата и изчезна под звуците на звънеца. Засега бе ударил на камък, но вече познаваше Клинт и разположението на приемната. Следващото посещение щеше да трае малко по-дълго.

Изкачването с асансьора мина без произшествия. Реджи го държеше за ръката и при други обстоятелства това би раздразнило Марк, но в момента изпитваше само облекчение от нейния допир. Докато кабината пълзеше нагоре, той упорито се взираше в пода. Не смееше да вдигне глава — боеше се от среща с още някой непознат. Мълчеше, гледаше надолу и стискаше ръката на Реджи.

Излязоха на деветия етаж и едва бяха направили няколко крачки, когато откъм чакалнята дотичаха трима души.

— Мисис Лав, мисис Лав! — развика се единият.

Отначало Реджи се стресна, но после хвана Марк още по-здраво и продължи напред. Единият досадник размахваше микрофон, другият бележник, а третият камера. Онзи с бележника каза:

— Мисис Лав, само няколко кратки въпроса.

Тя ускори крачка към дежурната стая.

— Без коментар.

— Вярно ли е, че вашият клиент отказва съдействие на ФБР и полицията?

— Без коментар — повтори Реджи, гледайки право напред. Журналистите подтичваха след нея като хрътки. Тя бързо се приведе към Марк и прошепна: — Не ги гледай и не казвай нито дума.

— Вярно ли е, че тази сутрин областният прокурор от Ню Орлиънс посетил кантората ви?

— Без коментар.

Лекари, сестри, пациенти — всички се отдръпваха към стените, докато Реджи и нейният знаменит клиент препускаха по коридора, следвани от хищната глутница.

— Разговарял ли е клиентът ви с Джероум Клифърд преди самоубийството?