Джон Гришам - Клиентът

Марк натъпка в устата си последното парче хляб и заедно с Аксла се отправи към банята. Когато се върна, Реджи вече седеше на масата и преглеждаше куп писма. Мама Лайф отвори фурната и извади дълбок глинен съд, покрит със станиол.

— Лазаня — съобщи Реджи и в гласа й звучеше сдържано нетърпение.

Докато режеше ястието с лопатка на едри квадрати, мама Лайф се впусна в кратко описание на неговата история. Над порциите се вдигаше пара.

— Рецептата се предава в нашия род от векове — каза старицата и се вгледа в Марк, сякаш искрено вярваше, че историята на лазанята може да го интересува. В момента момчето искаше само да я види час по-скоро върху чинията си. — Донесли сме я от старата родина. Още на десет години се научих да я готвя за татко. — Реджи намигна на Марк и печално вдигна очи към тавана. — Има четири слоя, всеки с различен вид сирене.

Мама Лайф сръчно прехвърли върху чиниите идеално изрязани квадрати лазаня. Четирите различни вида сирене изтичаха отстрани и се смесваха с гъстия сос на плънката.

Ненадейно телефонът на кухненския тезгях иззвъня и Реджи скочи от масата.

— Ако искаш, започвай, Марк — каза мама Лайф и с величествен жест сложи пред момчето пълна чиния. После кимна към Реджи, която им бе обърнала гръб. — Нейните разговори край нямат.

Реджи слушаше напрегнато и отговаряше с тих глас. Очевидно не им се полагаше да чуят за какво става дума.

Марк отдели с вилицата огромно парче лазаня, духна колкото да прогони парата и предпазливо го поднесе към устата си. Задъвка бавно, като се наслаждаваше на гъстия сос с вкус на месо, сирене и кой знае още какво. Дори спанакът беше божествен.

Мама Лайф го гледаше напрегнато. Беше си наляла чаша вино, но ръката й висеше във въздуха, докато чакаше оценката на своята прастара тайна рецепта.

— Супер е — заяви Марк и отново посегна с вилицата. — Направо страхотно.

Беше опитвал лазаня само веднъж, преди около година, когато майка му донесе за вечеря пакетиран полуфабрикат, който трябваше да се притопли в микровълновата фурна. От замразените храни „Суонсън“ или нещо подобно. Доколкото си спомняше, онази нещастна лазаня вонеше на гума и нямаше нищо общо със сегашното вълшебство.

— Значи ти харесва — констатира мама Лайф и отпи от виното.

Марк кимна с препълнена уста. Това я зарадва и тя също посегна към лазанята. Реджи приключи разговора и се върна на масата.

— Ще трябва да бягам в центъра. Преди малко пак са спипали Рос Скот да краде по магазините. Сега е в участъка и плаче за майка си, обаче не могат да я намерят.

Вилицата на Марк застина във въздуха.

— Много ли ще се забавиш?

— Два-три часа. Нахрани се и разгледай къщата с мама Лайф. По някое време ще дойда да те откарам в болницата.

Тя потупа Марк по рамото и изтича навън.

Мама Лайф мълча, докато чу колата на Реджи да се отдалечава. После отново запита:

— Какво толкова сте видели двамата?

Марк лапна парче лазаня, сдъвка го внимателно и бавно отпи глътка чай. Мама Лайф чакаше.

— Нищо особено. Как го правиш това чудо? Страхотно е.

— Ами, рецептата е старинна…

Тя пийна малко вино и посвети десет минути на соса. После се захвана с четирите вида сирене.

Марк не чуваше нито дума.

Докато мама Лайф разчистваше масата и зареждаше чиниите в миялната машина, Марк допи плодовия коктейл и лапна последната лъжичка сладолед. Отново благодари, за десети път заяви, че е било страшно вкусно, и се надигна с издут до пръсване корем. Беше останал на масата цял час. Във фургона обикновено претупваха вечерята за десетина минути. Най-често ядяха притоплени полуфабрикати на пластмасови подноси върху масичката пред телевизора. След работа Даян нямаше сили да готви.

Мама Лайф огледа с възхищение празната чаша от сладоледа и го прати да я изчака в хола, докато свърши с разчистването. Телевизорът беше цветен, но без дистанционно управление. Нямаше кабелна телевизия. Над канапето висеше голяма семейна снимка. Марк я забеляза и пристъпи към нея. Беше стара, пожълтяла фотография на семейство Лав в масивна резбована рамка. Мистър и мисис Лав седяха на диванче в някакво фотостудио, а до тях стояха две момчета със закопчани догоре бели ризи. Мама Лайф имаше черна коса и вълшебна усмивка. Вдървен и строг, мистър Лав стърчеше с една глава над нея. Момчетата също се бяха вдървили и явно нямаха никакво желание да стоят пред фотографа със стегнати яки и вратовръзки. Реджи седеше между родителите си, в центъра на портрета. Дяволитата й усмивка издаваше, че е любимка на цялото семейство и ужасно се забавлява. Беше горе-долу на възрастта на Марк — десет-единайсетгодишна. Хубавото момичешко личице прикова цялото му внимание и той неволно затаи дъх. Тя сякаш беше готова всеки миг да прихне насреща. Пакостница, личеше от пръв поглед.