Джон Гришам - Клиентът

— Сега пък какво? — промърмори Труман.

— Адвокатска им работа — каза К. О. — Само се чудят как да усложнят нещата.

Мактюн се върна и подаде на Труман тънък плик.

— Призовка за почитаемия Рой Фолтриг — усмихна се той. — Съдията Рузвелт я издаде тази сутрин.

— В неделя? — изненада се Труман и пое плика.

— Аха. Рано-рано викна секретарката в кабинета си. С нетърпение очаква да посрещне Фолтриг в Мемфис.

Тримата се изкискаха.

— Още тази сутрин ще я връча на почитаемия — каза Труман.

След минута вратата се отвори. Клинт, Даян, Марк и Реджи се отправиха към пистата. Двигателите на самолета заработиха. Наоколо търчаха агенти. Труман и Луис придружиха малката групичка до вратата на хангара.

Дипломатичният К. О. подаде ръка на Даян и каза:

— Всичко хубаво, мисис Суей. Джейсън Мактюн ще ви придружи до Финикс и ще се погрижи за всичко след пристигането. Вече сте в пълна безопасност. И ако можем да ви помогнем с нещо, винаги сме насреща.

Даян се усмихна сърдечно и стисна ръката му. Марк също протегна ръка и заяви:

— Благодаря, К. О. Ти си невероятен досадник.

Но говореше с усмивка, която зарази всички наоколо. К. О. се разсмя.

— Всичко хубаво, Марк. Уверявам те, синко, от теб по-голям досадник няма на тоя свят.

— Да, знам. Извинявай за всичко.

Марк подаде ръка на Труман и се отдалечи подир майка си и Мактюн. Реджи и Клинт останаха край вратата на хангара.

На половината път към самолета Марк спря. Сякаш обзет от внезапен страх, той застина на място и загледа как Даян се изкачва по стълбичката. През изминалите двайсет и четири часа не му бе хрумвало нито веднъж, че ще трябва да се раздели с Реджи. Просто бе предполагал, че все ще има някаква причина тя да ги придружи до края на всички тревоги. Сигурно щеше да излети с тях и да посещава новата болница, докато се увери, че вече са в безопасност. Ала сега, както бе спрял сред необятната писта — дребничък, неподвижен и замаян, — той изведнъж осъзна, че тя не е до него. Оставаше тук, при Клинт и хората от ФБР.

Бавно се завъртя и я погледна с разширени от ужас очи, осъзнавайки цялата истина. Направи две крачки към нея, после спря. Реджи се откъсна от групата и изтича към него. Коленичи и го погледна право в изплашените очи.

Марк прехапа устни.

— Не можеш да дойдеш с нас, нали? — запита той с изтъняло от страх гласче. Макар че бяха разговаряли с часове, досега не бе станало дума за това.

Тя поклати глава и очите й се навлажниха.

Марк избърса сълзите с ръкав. Агентите стояха наблизо, но не го гледаха. За пръв път в живота си не се срамуваше да плаче пред всички.

— Но аз искам да дойдеш — настоя той.

— Не мога, Марк. — Тя се приведе напред и лекичко го прегърна през раменете. — Не мога да замина.

По бузите му се стичаха сълзи.

— Извинявай за неприятностите. Не ги заслужаваше.

— Но ако не бяха тия неприятности, Марк, никога нямаше да те срещна. — Тя го целуна по бузата и стисна раменете му с всичка сила. — Обичам те, Марк. Ще ми липсваш.

— Вече никога няма да те видя, нали? — Устните му трепереха, от брадичката му капеха сълзи. Едва смогваше да говори.

Тя стисна зъби и поклати глава.

— Така е, Марк.

Реджи въздъхна и се изправи. Искаше да грабне това хлапе и да го отмъкне при мама Лайф. Щяха да го настанят в стаята на горния етаж и да го тъпчат до насита със спагети и сладолед.

Но вместо това тя само кимна към самолета, където Даян търпеливо чакаше на вратата. Марк отново избърса сълзите си.

— Вече никога няма да те видя — замислено повтори той.

Обърна се и се опита да изпъне плещи, но не успя. Бавно тръгна напред и когато достигна стълбичката, извърна глава за един прощален поглед.

След няколко минути Клинт си проправи път до нея и я хвана за ръката, докато самолетът се отдалечаваше към края на пистата. Двамата гледаха безмълвно как машината се откъсва от земята и изчезва сред облаците. Реджи избърса сълзите си.

— Май ще трябва да се заема с недвижими имоти — въздъхна тя. — Вече нямам сили за тия неща.

— Невероятно хлапе — каза Клинт.

— Мъчно ми е, Клинт.

Той стисна ръката й още по-здраво.

— Знам.

Труман тихо застана до тях и също се загледа в небето. Реджи го забеляза и извади от джоба си касета.

— Твоя е.

Труман взе касетата.

— Трупът е в гаража зад къщата на Джероум Клифърд — добави тя, бършейки очите си. — Ист Бруклин осемстотин осемдесет и шест.

Труман се завъртя наляво и вдигна радиостанцията пред устата си. Агентите хукнаха към колите. Реджи и Клинт не помръдваха.