Джон Гришам - Клиентът

— Това е реактивен пътнически самолет марка „Лиър“ — започна да обяснява Труман.

Реджи и К. О. Луис излязоха от канцеларията с високи пластмасови чашки горещо кафе. Агентите от охраната се бяха изпокрили в сенките на гаража. Двамата бавно пиеха кафе може би за десети път в това безкрайно утро и гледаха как Труман развежда момчето около самолетите.

— Смело хлапе — каза Луис.

— Невероятен е — кимна Реджи. — Понякога разсъждава като терорист, а после се разплаква като малко дете.

— Дете си е.

— Знам. Но не му го казвай. Може да се засегне и кой знае какво ще направи после, какъвто е вироглав. — Тя отпи от кафето. — Наистина е невероятен.

К. О. подуха в чашата си, после отпи предпазливо.

— Наложи се да понатиснем тук-там. Клиниката на Грант във Финикс ще осигури стая за Рики. Трябва да знаем дали ще пътуват. Пилотът се обади преди пет минути. Нали разбираш, необходимо е разрешение от диспечера, план на полета и тъй нататък.

— Значи избираме Финикс. И всичко остава в пълна тайна, разбрахме ли се? Запишете Рики под друго име. Същото се отнася за майка му и Марк. Осигурете охрана от няколко души. Искам да платите на доктора пътни и хонорар за няколко дни.

— Лесна работа. Ония от Финикс нямат представа какво ги чака. Обсъждахте ли вече къде искат да се настанят след това?

— Най общо. Марк казва, че искал да живее в планините.

— Във Ванкувър е чудесно. Бяхме там миналото лято. Разкошна природа.

— Значи извън страната?

— Няма проблеми. Директорът Войлс казва, че могат да се заселят където си поискат. И друг път сме настанявали свидетели извън Щатите, а в сегашния случай това е идеалното решение. Ще се погрижим за тях, Реджи. Давам ти честна дума.

Човекът с оранжевата риза бе отишъл да оглави обиколката на Марк и Труман. Той свали стълбичката на черния самолет и тримата изчезнаха навътре.

— Трябва да ти призная нещо — каза Луис след поредната глътка горещо кафе. — До последно не вярвах, че момчето знае.

— Клифърд му беше разказал всичко. Знаеше точно къде лежи трупът.

— А ти?

— Не. Разбрах едва вчера. Още при първото идване в кантората ми Марк каза, че знае, но го пазеше в тайна. И слава Богу. Мълча чак до снощи, когато отидохме в къщата.

— Защо дойдохте тук? Поели сте ужасен риск. Реджи кимна към самолетите.

— Питай него. Той настояваше да открием трупа. Смяташе, че ако Клифърд го е излъгал, всичко ще се размине.

— Значи просто пристигнахте тук и отидохте да търсите трупа? Раз-два, и готово.

— Беше малко по-сложно. Но това е дълга история. Ако ме поканиш на вечеря, ще ти разкажа подробно.

— Изгарям от нетърпение да стане вечер. Главичката на Марк изникна в кабината. Реджи не би се учудила, ако двигателите внезапно заработеха и самолетът се отправеше бавно към пистата, за да ги смае с безупречно излитане. От Марк всичко можеше да се очаква.

— Не се ли безпокоиш за себе си? — запита Луис.

— Не особено. Аз съм просто една скромна адвокатка. Какво ще спечелят, ако се захванат с мен?

— Отмъщение. Ти не знаеш как мислят тези хора.

— Наистина не знам.

— Директорът Войлс иска да те наглеждаме няколко месеца, поне докато мине процесът.

— Не ме интересува какво ще правите, стига само да не виждам, че ме следят.

— Чудесно. Имаме си начини.

Групата се насочи към втория самолет, сребрист „Ситейшън“. Марк бе забравил всякакви трупове и убийци, дебнещи в мрака. Стълбичката се спусна надолу и той бързо се изкатери на борда, следван от Труман.

Един агент с радиостанция се приближи до Реджи и Луис.

— Наближават летището.

Последваха го към колите пред отворения хангар. След малко до тях застанаха Марк и Труман и всички се загледаха в дребния силует на самолета, който бе изникнал в небето на север.

— Те са — каза Луис.

Марк си проправи път към Реджи и я хвана за ръката. С наближаването на пистата самолетът растеше стремително. И той беше черен, само че много по-голям от ония вътре. Докато кацаше и приближаваше към хангара, наоколо се разтичаха агенти — някои в строги костюми, други по джинси и тениски. На двайсетина метра от тях самолетът спря и двигателите замлъкнаха. Мина цяла минута, преди вратата да се отвори и стълбичката да падне надолу.

Джейсън Мактюн изскочи пръв и още преди да стъпи на пистата, десетина агенти обкръжиха самолета. След него излязоха Даян и Клинт. Заедно с Мактюн тримата закрачиха енергично към хангара.

Марк пусна ръката на Реджи и хукна насреща. Даян го грабна в прегръдките си и за няколко секунди всички наоколо се загледаха към сградата в далечината.