Джон Гришам - Клиентът

— Лесно ви е на вас.

— Права сте. Но на ваше място бих подписал споразумението и бих се качил в самолета.

Даян бавно посегна и взе листовете от ръката на негова светлост.

— Хайде да поговорим с доктор Грийнуей. Двамата я последваха по коридора към стаята на Рики.

Двайсет минути по-късно дузина агенти на ФБР блокираха деветия етаж на Сейнт Питър. Чакалнята опустя. На сестрите бе наредено да стоят в дежурната стая. Три от четирите асансьора спряха на партера. Четвъртият чакаше на деветия етаж.

Вратата на стая 943 се отвори и дълбоко упоеният Рики бе изкаран на количка от Джейсън Мактюн и Клинт Ван Хузър. През този шести ден детето не изглеждаше по-добре, отколкото когато бе постъпило в болницата. Грийнуей бързо крачеше от едната страна на количката, Даян подтичваше от другата.

Нахълтаха в асансьора и слязоха до четвъртия етаж, където също пазеха агенти на ФБР. Оттам се прехвърлиха в служебния асансьор, задържан на място от агента Дърстън. На втория етаж отново ги чакаше охрана. Рики не помръдваше. Даян тичаше край количката, без да изпуска ръката му.

Заобиколиха по лабиринт от тесни коридори, пресякоха няколко метални врати и изведнъж се озоваха на плосък покрив, където ги чакаше хеликоптер. Агентите бързо натовариха Рики, сетне Даян, Клинт и Мактюн се качиха на борда.

След броени минути хеликоптерът кацна до един хангар на международното летище. Обкръжена от шестима агенти, количката на Рики се отправи към чакащия самолет.

В седем без десет телефонът на масата иззвъня и Труман веднага го вдигна. Послуша малко и погледна часовника си.

— Излетели са — съобщи той, после остави телефона и отпи глътка портокалов сок.

Луис пак разговаряше с Вашингтон. Реджи въздъхна и се усмихна на Труман.

— Трупът е зазидан в бетон. Ще ти трябват чукове и длета.

Труман се задави със сока.

— Добре. Нещо друго?

— Да. Прати две-три момчета на ъгъла на Сейнт Джоузеф и Каронделет Стрийт.

— Някъде там ли е?

— Недей да разпитваш, просто ги изпрати.

— Веднага. Има ли още нещо?

— Ще се върна след минута.

Реджи излезе от закусвалнята, отиде до рецепцията и помоли дежурния да провери факса. След малко той й подаде копие от споразумението. Реджи внимателно изчете двете странички. Машинописът беше ужасен, но иначе всичко изглеждаше както трябва. Тя се върна при масата.

— Да вървим при Марк.

След като си изми зъбите за трети път, Марк седна на ръба на леглото. Чернозлатистата платнена раничка беше натъпкана с мръсни дрехи и ново бельо. По телевизията имаше детски филм, но сега не му беше до забавления.

Някъде вън се затръшна врата на кола, после долетяха стъпки и някой почука.

— Марк, аз съм — подвикна Реджи.

Той изтича да отключи, но Реджи не влезе в стаята.

— Готов ли си за тръгване?

— Ами… да.

Слънцето бе изгряло над паркинга пред мотела. Иззад рамото на Реджи надничаше познато лице — един от агентите, с които бе разговарял на първата среща в болницата. Марк грабна раничката и излезе на паркинга. Отпред чакаха три коли. Някой отвори вратата на средната и Марк се настани вътре заедно с адвокатката си. Колите потеглиха с шеметна скорост.

— Всичко е наред — каза Реджи и го хвана за ръката. Двамата агенти отпред гледаха пътя, без да се обръщат. — Рики и майка ти летят насам. Ще пристигнат след час. Ти добре ли си?

— Горе-долу — прошепна Марк. — Каза ли им вече?

— Още не — отвърна тя. — Ще изчакам първо да излетиш.

— Тия всичките феберейци ли са?

Тя кимна и го потупа по ръката. Изведнъж Марк се почувства невероятно важен. Пътуваше с лъскава черна лимузина към аерогарата, където го чакаше частен самолет, обкръжен от безброй ченгета — и всичко това само за да опазят живота му. Той преметна крак връз крак и се изпъчи.

За пръв път щеше да лети със самолет.

Бари тъпчеше нервно пред прозореца в кабинета на Джони и гледаше към реката, където влекачи и шлепове слизаха лениво по течението. Страховитите му очи бяха зачервени, но не от пиене или среднощна веселба. Бе чакал да му доставят трупа в склада и когато компанията на Лио се завърна с празни ръце, той незабавно повика чичо си.

В това прекрасно неделно утро Джони беше без вратовръзка и тиранти. Той бавно крачеше напред-назад край бюрото си и пушеше вече трета пура. Над главата му бе увиснал гъст облак тютюнев дим.

Крясъците и заплахите бяха свършили отдавна. Отначало Бари руга до припадък Лио, Йонучи и Бивола, а Лио събра кураж да му отвърне със същото. Но постепенно паниката се разсея. През цялата нощ Лио бе минавал периодично край къщата на Клифърд, сменяйки всеки път колата. Не бе забелязал нищо тревожно. Трупът още си лежеше в гаража.