Джон Гришам - Клиентът

Прегръщаха се мълчаливо. Марк я стисна с всички сили и накрая изрече през сълзи:

— Извинявай, мамо. Ужасно съжалявам.

Тя притисна главата му към рамото си и се зачуди дали да го удуши незабавно или просто никога да не го изпуска от прегръдките си.

Реджи ги отведе в малката спретната канцелария и предложи кафе. Даян отказа. Труман, Мактюн, Луис и цяла тълпа агенти чакаха нетърпеливо край вратата. Труман беше най-разтревожен от всички. Ами ако им хрумнеше да променят решението си? Ами ако Мулдано беше отмъкнал трупа? Ами ако… Той крачеше напред-назад, въртеше се, оглеждаше затворената врата и отрупваше Луис с безброй въпроси. Луис пиеше кафе и се мъчеше да запази спокойствие. Наближаваше осем без двайсет. Слънцето грееше ослепително, въздухът беше влажен.

Марк седеше в скута на майка си, а Реджи се бе настанила на адвокатското място зад бюрото. Клинт стоеше до вратата.

— Радвам се, че дойде — каза Реджи на Даян.

— Нямах избор.

— Вече имаш. Можеш да се откажеш. Питай, ако нещо не ти е ясно.

— Разбираш ли колко бързо се случи всичко, Реджи? Преди шест дни се прибрах у дома и заварих Рики свит на леглото с палец в устата. После ченгето доведе Марк. А сега ми предлагат да си сменя името и да избягам в някакъв друг свят. Боже мой.

— Разбирам те — каза Реджи. — Но не можем да спрем събитията.

— Сърдиш ли ми се, мамо? — запита Марк.

— Аха. Никакви курабийки до края на седмицата. Тя го погали по косата. Настана мълчание.

— Как е Рики? — запита Реджи.

— Все така. Доктор Грийнуей се мъчи да го събуди, за да се порадва на самолета. Но когато напускахме болницата, трябваше да го упоят.

— Не искам да се връщам в Мемфис, мамо — обади се Марк.

— ФБР се свърза с детската психиатрична клиника във Финикс и сега ви очакват там — обясни Реджи. — Болницата е добра, Клинт поразпита в петък. Всички я препоръчват.

— Значи ще живеем във Финикс? — запита Даян.

— Само докато изпишат Рики. После отивате където си искате. Канада. Австралия. Нова Зеландия. Сами избирате. Можете и да останете във Финикс.

— Дай да идем в Австралия, мамо. Там още имало истински каубои. Гледах ги веднъж на кино.

— Вече никакво кино, Марк — отсече Даян, разтривайки слепоочията си. — Нямаше да сме тук, ако не беше гледал толкова филми.

— Ами телевизия?

— Не. Отсега нататък само книги.

В канцеларията настана тишина. Реджи нямаше какво повече да каже. Клинт беше уморен до смърт и дремеше прав. Даян размишляваше трезво за пръв път от седмица насам. Колкото и да бе изплашена, все пак се радваше, че е избягала от затворничеството в Сейнт Питър. Отново виждаше слънцето и дишаше чист въздух. Отново държеше изгубения си син, а другият щеше да оздравее. Всички тия хора се мъчеха да им помогнат. Фабриката за крушки оставаше в миналото. Безработицата също. Край на евтините фургони. Край на тревогите за закъснялата издръжка и неплатените сметки. Можеше спокойно да отглежда децата си. Да се включи в родителския съвет. Да си купи свестни дрехи и да си прави маникюр. Божичко, та тя бе само на трийсет години. С мъничко труд и пари пак щеше да стане привлекателна. На света имаше толкова мъже…

Колкото и мрачно да й се струваше бъдещето, едва ли щеше да е чак толкова страшно, колкото през изминалите шест дни. Все нещо трябваше да се промени. Полагаше й се почивка. Имай вяра, момиче.

— Май ще е най-добре да потеглим за Финикс — каза тя. Реджи въздъхна от облекчение и се усмихна широко.

После извади споразумението от куфарчето на Клинт. Хари и Мактюн вече го бяха подписали. Реджи добави своя подпис и подаде писалката на Даян. Отегчен от толкова много прегръдки и сълзи, Марк мина до стената и се загледа с възхищение в цветните снимки на реактивни самолети.

— Чудя се дали пък да не стана пилот — съобщи той на Клинт.

Реджи взе споразумението.

— Веднага се връщам — каза тя и излезе навън. Когато вратата се отвори, Труман неволно подскочи.

Горещото кафе изхвръкна от чашата и се разля по китката му. Той изруга, тръсна ръка и я избърса в панталона си.

— Спокойно, Лари — каза Реджи. — Всичко е наред. Подпиши тук.

Тя му поднесе споразумението и Труман надраска името си. След него се подписа К. О.

— Пригответе самолета — каза Реджи. — Заминават за Финикс.

К. О. се завъртя и махна с ръка на агентите край входа. Мактюн изтича да им даде допълнителни инструкции. Реджи се върна в канцеларията и затвори вратата.

Победоносно усмихнати, К. О. и Труман си подадоха ръце. После се загледаха към канцеларията.