Джон Гришам - Клиентът

Той сгъна листчето и го затисна с лакът.

— Вие… ти… казваш, че си видяла трупа. Опитваше да говори властно, но в гласа му избиха жални нотки. Реджи се усмихна.

— Видях го. Преди по-малко от три часа. Хората на Мулдано искаха да го измъкнат, но ние ги разкарахме.

— Ние ли?

— Аз и Марк.

Двамата я гледаха втренчено и чакаха продължението на тази безумна, невероятна история. Кафето пристигна, но те не му обърнаха внимание.

— Друго няма — рязко каза Реджи и сервитьорката се отдалечи. — А сега слушайте сделката. Има няколко точки и по нито една не допускаме какъвто и да било пазарлък. Направете бързо каквото ви казвам и ще получите трупа, преди Мулдано да го е метнал в океана. Ако се издъните, господа, едва ли някога ще имате втори подобен шанс.

Двамата кимнаха енергично.

— С частен самолет ли пристигна тук? — обърна се тя към Луис.

— Да. Със самолета на директора.

— Колко места има?

— Двайсетина.

— Добре. Незабавно го изпрати в Мемфис. Да качат Даян, Рики, доктора и Клинт. После веднага да излетят насам. Ако Мактюн иска да дойде, нямам нищо против. Ще ги посрещнем на аерогарата и след като Марк благополучно излети, ще ви кажа къде е трупът. Какво ще речете дотук?

— Лесна работа — заяви Луис. Труман нямаше сили да проговори.

— Цялото семейство да бъде включено в програмата за защита на свидетели. Първо избират болницата, а след като Рики оздравее, избират и къде ще живеят.

— Лесна работа.

— Пълна промяна на документите, хубава къщичка и тъй нататък. Тази жена ще трябва известно време да си стои у дома и да се грижи за децата, тъй че предлагам да гарантирате за три години месечна издръжка от четири хиляди долара. Плюс първоначална помощ в размер на двайсет и пет хиляди. Нали знаеш, след пожара нямат нищичко.

— Дадено. Тия неща са лесни.

Луис отстъпваше толкова охотно, че тя неволно съжали, задето не поиска повече.

— Ако в даден момент Даян реши да постъпи на работа, препоръчвам да й намерите хубава държавна службица без големи отговорности, но с прилично работно време и солидна заплата.

— Пълно е с такива служби.

— Ако изявят желание, ще осигурите незабавно преселване където и да било, на ваши разноски, разбира се.

— Правим го непрекъснато.

Труман вече не можеше да удържи усмивката си.

— Ще й трябва кола.

— Лесна работа.

— Рики може да се нуждае от продължително лечение.

— Ще платим.

— Искам Марк да бъде прегледан от психиатър, макар че сигурно е по-нормален от всички нас.

— Готово.

— Има още една-две дребни подробности, но всичко ще бъде вписано в споразумението.

— Какво споразумение?

— Това, което се печата в момента. Ще го подпишем аз, Даян Суей, съдията Хари Рузвелт и мистър Луис като пълномощник на директора Войлс.

— Какво друго има в споразумението? — запита Луис.

— Искам да гарантирате, че ще направите каквото е по силите ви, за да улесните явяването на Рой Фолтриг пред Съда за малолетни в област Шелби, щат Тенеси. Съдията Рузвелт има да обсъди с него някои въпроси и съм уверена, че Фолтриг ще окаже съпротива. Ако бъде издадена призовка, държа да я връчи лично мистър Труман.

— На драго сърце — злорадо се ухили Труман.

— Ще направим каквото можем — добави леко обърканият Луис.

— Добре. Бягайте да звъните. Изпратете самолета. Кажете на Мактюн да намери Клинт Ван Хузър и да го откара в болницата. И стига сте подслушвали проклетия телефон, защото искам да поговоря с Даян.

— Дадено.

Двамата скочиха на крака.

— Чакам ви пак тук след половин час.

Клинт блъскаше като луд по клавишите на допотопната пишеща машина. При всяко прехвърляне на нов ред третата му чашка кафе подскачаше със звън по кухненската маса. Гледайки нечетливите си драскулки върху гърба на списание „Ескуайър“, той се мъчеше да възстанови всички подробности, които Реджи бе избълвала по телефона. Ако успееше някак да се справи, щеше да сътвори най-мърлявия документ в цялата история на американското право. Той изруга и замаза поредната грешка.

Стресна го почукване на вратата. Клинт приглади с пръсти чорлавата си коса и стана от масата.

— Кой е?

— ФБР.

Искаше му се да ги помоли да говорят по-тихо. Представи си какви клюки ще плъзнат за утринния му арест. Съседите сигурно щяха да го обявят за пласьор на наркотици.

Открехна вратата и надникна навън, без да сваля веригата. В тъмния коридор стояха двама агенти с подпухнали очи.

— Казаха ни да ви вземем — извинително обясни единият.