Джон Гришам - Клиентът

Реджи нямаше никакво желание да разговаря на тази тема. След като бяха нарушили мълчанието, можеха да обсъдят по-важни неща. Тя погледна момчето.

— Малката нощна забава свърши и смятам, че дойде време да поговорим за плановете ти.

— Трябва да побързаме, Реджи. Ония ще се върнат за трупа, не мислиш ли?

— Да. По изключение този път съм напълно съгласна. Всичко навежда на мисълта, че ще се върнат.

Марк се почеса по другата ръка и преметна крак върху крак.

— Мислех си…

— Друго не съм и очаквала от теб.

— Две неща не ми харесват в Мемфис. Жегата и равнините. Няма хълмове, няма планини, нали ме разбираш? Все съм си мислил колко хубаво би било да живеем нейде в планината, където е прохладно и зиме падат дълбоки снегове. Няма ли да е весело, Реджи?

Тя неволно се усмихна и мина в съседното платно.

— Звучи чудесно. Имаш ли предвид някоя определена планина?

— Някъде на запад. Страшно ми харесва онзи стар сериал, „Бонанза“ с Хос и Литъл Джо. Адам също си го биваше, ама като напусна, ми стана много криво. Гледам ги още от хлапе и все си мисля колко ще е гот да живеем там.

— Нали искаше голям град с небостъргачи?

— Това беше вчера. Днес си мисля за планините.

— Там ли искаш да отидеш, Марк?

— Май че да. Може ли?

— Ще го уредим. Както им е припарило, ония приятели биха се съгласили на всичко.

Той престана да се чеше и преплете пръсти около коляното си.

— Не мога да се върна в Мемфис, нали, Реджи?

— Не — тихо каза тя.

— Знаех си. — Той се позамисли. — Може пък да е за добро. И без това няма какво да ни задържа тук.

— Просто си представи, че започва ново приключение, Марк. Нов дом, ново училище, нова работа за майка ти. Ще имаш много по-хубава къща, нови приятели и сума ти планини, ако наистина го искаш.

— Кажи ми честно, Реджи. Мислиш ли, че ще ме спипат?

Трябваше да отрече. В момента момчето нямаше избор. Повече не можеха да се укриват. Или трябваше да се свържат с ФБР и да, сключат сделка, или пък просто да се предадат. Пътешествието привършваше.

— Не, Марк. Никога няма да те открият. Трябва да вярваш на ФБР.

— Не им вярвам. Нито пък ти.

— Донякъде си прав. Но сега те държат картите.

— И трябва да играя по техните правила?

— Ако нямаш по-добра идея…

Марк беше под душа. Реджи набра номера на Клинт и сигналът прозвуча десетина пъти, преди отсреща да вдигнат слушалката. Наближаваше три часа.

— Клинт, аз съм.

Гласът му беше глух и замаян.

— Реджи?

— Да, Реджи. Слушай ме, Клинт. Светни лампата, седни на леглото и слушай внимателно.

— Слушам те.

— В телефонния указател ще намериш номера на Джейсън Мактюн. Искам да му позвъниш и да кажеш, че ти трябва домашният номер на Лари Труман в Ню Орлиънс. Разбра ли ме?

— Защо не погледнеш в указателя?

— Недей да разпитваш, Клинт, Прави каквото ти казвам. Няма го в тукашния указател.

— Какво става, Реджи? — запита Клинт. Вече говореше съвсем ясно.

— Ще ти се обадя след петнайсет минути. Направи си кафе. Очертава се тежък ден.

Тя затвори телефона и се зае да смъква калните кецове.

Марк спря водата и разкъса опаковката на чифт ново бельо. Вчера му бе станало малко неудобно, докато Реджи купуваше дрехите, но вече не се смущаваше от подобни дреболии. Навлече нова жълта тениска и обу също тъй новите, но доста изпоцапани джинси. От чорапи нямаше нужда. Личната му адвокатка бе казала, че засега няма да ходят никъде.

Когато излезе от тясната баня, Реджи лежеше по чорапи на леглото. От подгъва на джинсите й стърчаха листа и сламки. Марк седна до нея и се загледа в стената.

— По-добре ли си? — запита тя.

Той кимна мълчаливо, после легна до нея. Тя го придърпа към себе си и пъхна ръка под мократа му коса.

— Съвсем се обърках, Реджи — въздъхна Марк. — Вече нямам представа какво ни чака.

Жилавото хлапе, което надхитряваше ченгета и убийци, трошеше прозорци с камъни и безстрашно препускаше през нощната гора, сега изведнъж се разплака. Хапеше устни, присвиваше очи, но не можеше да удържи сълзите. Реджи го прегърна още по-здраво. Най-сетне Марк се прекърши и заплака с глас — неудържимо и безутешно. Не се срамуваше, че плаче. Стискаше с всичка сила ръката на Реджи и цялото му телце се тресеше.

— Няма нищо, Марк — шепнеше тя край ухото му. — Всичко ще се оправи.

Избърса сълзите му със свободната си ръка и го придърпа още плътно до себе си. Сега всичко зависеше от нея. Трябваше пак да бъде адвокат, безстрашен съветник, който решава съдбата на своя клиент. Животът на Марк отново бе в нейни ръце.