Джон Гришам - Клиентът

Той се извъртя и тъкмо затвори очи, когато прозорецът в хола с трясък се разлетя на парчета. Балантайн скочи от леглото, щракна лампата и изрева:

— Ставай, Ванда! Ставай!

Докато Ванда надяваше халата, той измъкна ловната пушка от гардероба. Сирената виеше оглушително. Двамата хукнаха по коридора, като си крещяха през непоносимия шум и палеха лампите една подир друга. Целият хол беше обсипан с натрошено стъкло. Балантайн насочи пушката към прозореца, сякаш очакваше всеки момент да нахлуе враг.

— Извикай полицията! — кресна той. — Номерът е 911!

— Знам го!

— Побързай!

Приведен като под обстрел, той стисна здраво пушката и се промъкна по чехли между стъклата. Стигна до кухнята, натисна няколко бутона и сирената млъкна.

Лио тъкмо се връщаше на предишното място до колата, когато оглушителен трясък раздра нощната тишина. Той скочи на крака, прехапа си езика до кръв и хукна към живия плет. Нейде наблизо зави сирена, после млъкна. По двора търчеше някакъв мъж с червена нощница до коленете. В ръцете си стискаше ловна пушка.

Лио бързо отстъпи към задната врата на гаража. Вкаменени от страх, Йонучи и Бивола клечаха до лодката. Лио настъпи едно гребло и дръжката закачи куп бирени кутии. Тримата спряха да дишат. Откъм съседната къща долитаха гласове.

— Какво беше това, по дяволите? — прошепна Йонучи през зъби.

Двамата с Бивола се обливаха в пот. Ризите им лепнеха по телата. Мократа им коса лъщеше.

— Не знам — изфъфли Лио, после изплю кръвта и боязливо пристъпи към страничния прозорец, откъдето се виждаше живият плет. — Май се строши някакво стъкло. Не знам. Оная склероза има чифте!

— Какво? — тихичко изпищя Йонучи.

Двамата с Бивола бавно надигнаха глави към прозореца и се промъкнаха до Лио. Лудият с чифтето все така търчеше из двора и крещеше по дърветата.

На мистър Балантайн му бе дошло до гуша от Ню Орлиънс и от разбойниците с техните обири; дотегнало му бе от престъпността и вечния страх, толкова му бе дотегнало, че накрая не издържа и гръмна напосоки през дърветата. Да разберат скапаняците гадни, че с него шега не бива! Ха са припарили до къщата му, ха са си отишли с катафалка. БУУУМ!

Мисис Балантайн стоеше на вратата по розово халатче. Когато мъжът й надупчи дърветата със сачми, тя изпищя от страх.

Щом чуха гърмежа, тримата в съседния гараж се проснаха на земята.

— Тоя кучи син е превъртял! — изфъфли Лио.

Едновременно събраха кураж да надигнат бавно глави и точно в този миг по алеята на съседите се зададе първата полицейска кола с бясно мигащи сини и червени лампи.

Йонучи пръв изскочи навън, следван от Бивола и Лио. Макар че ужасно бързаха да се измъкнат, тримата внимаваха да не привлекат вниманието на идиотите от съседната къща. Отстъпиха в боен ред, притичвайки приведени от дърво към дърво, за да се доберат до гората, преди пак да е започнала пукотевицата.

Марк и Реджи се свиваха в храстите.

— Ти си луд — глухо повтаряше тя.

Говореше съвършено сериозно. Искрено вярваше, че клиентът й трябва да си е загубил разсъдъка. Но въпреки това го прегръщаше с всичка сила.

Забелязаха бегълците едва когато три силуета пресякоха портичката един подир друг.

— Ето ги — прошепна Марк и посочи с пръст. Само преди половин минута я бе предупредил да наблюдава оградата. — Трима са.

Тримата се хвърлиха в храсталака само на пет-шест метра от тяхното скривалище и изчезнаха между дърветата. Реджи стисна момчето още по-здраво.

— Луд си — повтори тя.

— Може. Номерът обаче мина.

Реджи едва не бе припаднала от гърмежа на ловната пушка. Още на идване тя се тресеше цяла. Когато Марк съобщи, че в гаража има хора, страхът й прерасна в ужас. От трясъка на строшения прозорец бе готова да се разпиши. Но след изстрела окончателно се побърка. Сърцето й тежко блъскаше в гърдите, ръцете й трепереха.

Странно, именно в този миг разбра, че не могат да се измъкнат. Тримата бандити бяха между тях и колата им. Нямаше накъде да бягат.

Изстрелът бе разбудил квартала. Из дворовете плъзнаха светлини на фенерчета, жени и мъже по халати наизскачаха навън и взеха да надничат към къщата на Балантайн. Реджи и Марк дочуха гласове, но не разбраха за какво става дума. Мистър Балантайн крещеше непрекъснато.

Ченгетата го успокоиха, после му помогнаха да закрие прозореца с найлон. Мигащите лампи изгаснаха и след половин час полицейските коли поеха обратно.

Реджи и Марк изчакаха разтреперани, хванати ръка за ръка. Налазиха ги буболечки. Комарите хапеха жестоко. Вейки се провираха под мокрите им тениски. Най-сетне лампите в къщата на Балантайн изгаснаха. Двамата продължиха да чакат.