Джон Гришам - Клиентът

Намираха се в горичката точно зад къщата на Клифърд. Приклекнаха да си поемат дъх. Отвъд храсталака и избуялите плевели се тъмнееше задната стена на гаража.

— Ами ако не видим трупа? — запита Реджи. — Какво ще правим?

— Тогава ще му мислим.

Моментът не беше подходящ за нов разгорещен спор по неговия план. Марк пропълзя на четири крака до края на храстите. Реджи го последва. Спряха сред гъстите, влажни бурени само на пет-шест метра от гаража. Задният двор беше мрачен и пуст. Никаква светлинка, никакъв звук или движение. Цялата улица спеше непробудно.

— Реджи, искам да стоиш тук. Свий се и не мърдай. Връщам се след минутка.

— Не, сър! — яростно прошепна тя. — Няма да ти позволя, Марк!

Но Марк вече пълзеше напред. За него това бе игра — просто още една игра на джунгла с приятелите, които го гонят из гората с водни пистолети. Плъзна се през тревата като гущер и открехна портичката колкото да мине през нея.

Отзад Реджи пролази на четири крака из бурените, после спря. Сигурно не го виждаше в тъмнината. Марк спря зад първото дърво и се ослуша. Промъкна се до следващото и изведнъж чу нещо. „Чук! Чук!“ Той застина. Звукът долиташе от гаража. „Чук! Чук!“ Бавно подаде глава иззад дървото и огледа задната врата. „Чук! Чук!“ Озърна се през рамо и опита да различи Реджи сред черните гъсталаци. Не я видя. Пак погледна вратата. Нещо не беше наред. Пропълзя още три метра до следващото дърво. Звукът се засили. Вратата беше открехната и стъклото в горния й край липсваше.

Вътре имаше някой! „Чук! Чук! Чук!“ Някой стоеше вътре на тъмно и копаеше! Марк решително си пое дъх и пролази зад куп боклуци само на два-три метра от вратата. Знаеше, че не издава нито звук. Около боклука бурените бяха по-високи и Марк запълзя съвсем бавно, като хамелеон. „Чук! Чук!“

Надигна се да огледа по-добре. Парче прогнила дъска го препъна през глезена и той рухна на земята. Купчината боклуци задрънча и някаква вехта кофа с трясък полетя надолу.

Лио скочи на крака и изхвръкна зад гаража. Измъкна изпод колана си пистолет със заглушител и запристъпва през мрака към ъгъла, където приклекна и се ослуша. Шумът вътре бе спрял. Йонучи надничаше през вратата.

Реджи чу трясъка зад гаража и се просна по корем в мократа трева. Затвори очи и започна да се моли. За какъв дявол бе дошла тук?

Лио се промъкна до купчината вехтории, после я заобиколи, готов за стрелба. Пак приклекна и търпеливо се взря в мрака. Едва различи телената мрежа. Нищо не помръдваше. Той мина зад едно дърво на пет метра от гаража и зачака. Йонучи го гледаше втренчено. Секундите се влачеха безкрайно бавно, но вече нищо не нарушаваше тишината. Лио се изправи и полека тръгна към портичката. Под краката му изпращя клонче и той замръзна за миг.

Вече малко по-храбро, но все още готов за стрелба, Лио обиколи задния двор и се подпря до един стар клонест дъб край оградата на съседите. Само на три метра от него Марк се свиваше в неподкастрения жив плет и не смееше да диша. Беше видял как черният силует обикаля между дърветата и знаеше, че ако не шукне, може и да не го открият. Бавно изпусна въздуха от гърдите си, без да отлепва очи от мъжа до дървото.

— Какво беше? — долетя от гаража гърлен глас. Лио пъхна пистолета под колана си и отстъпи назад.

Йонучи бе излязъл пред вратата.

— Какво беше? — повтори той.

— Не знам — дрезгаво прошепна Лио. — Сигурно котка или нещо такова. Продължавайте.

Вратата тихичко се затвори, а Лио още пет минути обикаля безшумно зад гаража. Марк имаше чувството, че е минал цял час.

После тъмният силует мина зад ъгъла и изчезна. Марк напрегнато се взираше в мрака. Преброи бавно до сто, после пропълзя покрай живия плет към мрежата. Наоколо цареше тишина, нарушавана само от далечното, приглушено чукане. Марк скочи и хукна като стрела към храсталака, където се свиваше ужасената Реджи. Тя го сграбчи и двамата отскочиха под прикритието на дърветата.

— Вътре са! — изпъхтя Марк.

— Кои?!

— Не знам! Вадят трупа!

— Какво стана?

Марк едва дишаше. Тръсна глава, преглътна и се помъчи да проговори.

— Препънах се в нещо и онзи без малко да ме хване. Мисля, че имаше пистолет. Божичко, направо си умрях от ужас!

— Ти и сега умираш от ужас. Аз също! Да се махаме!

— Слушай, Реджи. Почакай малко. Ослушай се! Чуваш ли?

— Не. Какво трябва да чуя?

— Онова чукане. Сега и аз не го чувам. Далече сме.

— И скоро ще бъдем още по-далече. Тръгвай.

— Дявол да го вземе, Реджи! Чакай малко.