Джон Гришам - Клиентът

— Да вървим — нареди Лио с фелдмаршалски глас. Тримата се втурнаха през тревата към портичката.

Нахълтаха в двора, изтичаха между дърветата и се притиснаха към задната стена на гаража. Йонучи беше измъчен до краен предел. Той рухна на земята и започна да повръща. Лио се прокрадна към ъгъла и огледа съседната къща. Нищо не помръдваше. Само прединфарктното дишане на Йонучи нарушаваше покоя на нощта. Бивола мина от другия ъгъл и огледа отзад дома на Клифърд.

Кварталът спеше. Дори кучетата бяха привършили нощните си разходки.

Лио се изправи и се опита да отвори задната врата. Тя се оказа заключена.

— Стойте тук — заръча той и изтича приведен покрай гаража.

Предната врата също беше заключена. След малко Лио се върна и прошепна:

— Ще трябва да счупим стъклото. Навсякъде е заключено.

Йонучи измъкна чук от торбата, закачена на колана му, и Лио заудря лекичко по мръсното стъкло точно над дръжката на вратата.

— Наблюдавай онзи ъгъл — нареди той.

Бивола се промъкна зад него и отправи поглед към къщата на съседите Балантайн. Лио продължи да блъска с чука, докато стъклото се пропука. После внимателно измъкна парчетата и ги захвърли настрани. Когато очисти ръба, той пъхна ръка навътре и отключи вратата. Фенерчето светна и тримата се вмъкнаха в гаража.

Бари ги бе предупредил, че доколкото си спомня, вътре е ужасно разхвърляно. Очевидно преди смъртта си Клифърд не бе намерил време да пооправи безпорядъка. Най-напред забелязаха, че подът не е бетонен, а просто утъпкана пръст, покрита със ситен чакъл. Лио сърдито подритна белите камъчета. Не помнеше Бари да е споменавал подобно нещо.

Лодката беше в центъра на гаража — петметрова моторница, покрита с дебел слой прах. Три от четирите гуми на носещото ремарке бяха спукани. Личеше, че не е плавала от години. Около нея се трупаха купища вехтории. Градинарски инструменти, бирени кутии в чували, вързопи стари вестници, ръждясали градински мебели. Роуми явно се бе справял чудесно и без помощта на службата за събиране на смет. Нали си имаше гараж. Гъсти паяжини замрежваха всички ъгли. По стените висяха отдавна недокосвани инструменти.

По някаква незнайна причина Клифърд бе събирал страстно метални закачалки за дрехи. Хиляди от тях висяха на опънати въженца над лодката. Изглежда, по някое време му бе омръзнало да се занимава с въженцата и бе предпочел да забие в стената дълги пирони, върху които се трупаха още стотици закачалки. Освен това Роуми бе проявил любов към природата, събирайки бирени кутии и пластмасови бутилки с намерение да ги предаде за вторични суровини в някакво неопределено бъдеще. Но деловите задължения не му бяха позволили да го стори и сега из половината гараж се трупаше планина от зелени чували за смет, натъпкани с кутии и шишета. Абсолютен мърляч — поради липса на място беше нахвърлял торби дори в лодката.

Лио насочи тънкия лъч под ремаркето на лодката. После кимна. Бивола пропълзя напред и се зае да разчиства чакъла. Йонучи измъкна от бездънната си торба сапьорска лопатка. Бивола я пое и продължи да разхвърля чакъла. Двамата надничаха през рамото му.

Пет сантиметра по-надолу тракането на камъчета престана и лопатата заскърца по бетон. Лодката пречеше на работата. Бивола се изправи, бавно повдигна теглича и с могъщ натиск избута предницата на ремаркето два метра настрани. Задният край закачи камара бирени кутии и в гаража прокънтя ужасяващ грохот. Тримата застинаха и напрегнаха слух.

— Внимавайте — прошепна Лио, макар че едва ли имаше смисъл да им напомня. — Стойте тук и не мърдайте.

Остави ги в тъмнината край лодката и се измъкна през задната врата. Сянката на едно дърво до гаража му послужи за укритие, докато наблюдаваше съседната къща. Наоколо бе мрак и тишина. Само една градинска лампа хвърляше мътни лъчи над огнището и цветните лехи, но нищо не помръдваше. Лио търпеливо изчака. Накрая реши, че съседите навярно не биха се събудили и от миньорски пистолет. Пропълзя обратно в гаража и насочи фенерчето към разчистения бетон.

— На работа — каза той и Бивола отново коленичи върху чакъла.

Бари бе обяснил, че първо изкопал плитък гроб, приблизително метър на два и дълбок само петдесетина сантиметра. После натъпкал вътре трупа, омотан в черни чували за смет. Отгоре забъркал пясък и цимент. Накрая сипал вода. На другия ден дошъл да разхвърля отгоре чакъл и да върне лодката на място.

Беше свършил чудесна работа. Чистник като Клифърд едва ли би помръднал лодката и след пет години. Както твърдеше Бари, гробът бил само временно скривалище. Смятал по-късно да премести трупа, но неочаквано попаднал под наблюдение. Лио и Йонучи неведнъж бяха премахвали трупове по общоприетата система, варел с камъни и железа нейде надолу, по реката, но оригиналното скривалище на Бари ги смая.