Джон Гришам - Клиентът

Телевизорът работеше, но без звук. Сивосинкавите му сенки хвърляха мътни отблясъци по двойното легло и евтините мебели в тясната стаичка.

Лари Труман вдигна слушалката, и напипа часовника в тъмното. Четири без десет. Подаде слушалката на мъжа си, който тромаво се надигна и седна върху леглото.

— Ало — промърмори той.

— Здрасти, Лари. Обажда се Реджи Лав, помниш ли ме?

— Аха. Къде си?

— Тук, в Ню Орлиънс. Трябва да поговорим час по-скоро.

Лари едва не изтърси нещо язвително за часа, но успя да се удържи навреме. Трябваше да е важно, иначе тя не би се обадила.

— Дадено. Какво има, Реджи?

— Ами… най-напред да ти кажа, че намерихме трупа. Труман незабавно скочи на крака и нахлузи чехлите.

— Слушам те.

— Видях трупа, Лари. Преди около два часа. Видях го с очите си. Даже го помирисах.

Труман бързо натисна бутона за запис.

— Откъде се обаждаш?

— От уличен автомат, тъй че не се опитвай да ме надхитриш, разбрахме ли се?

— Добре.

— Ония, дето са заровили трупа, се опитаха да го извадят тая нощ, но не успяха. Дълго е за разправяне, Лари. Ще ти обясня по-късно. Обзалагам се, че скоро ще повторят.

— При тебе ли е хлапето?

— Да. Марк знаеше къде е трупът. Отидохме, видяхме, победихме. Ако си послушен, още преди пладне ще го получиш.

— Готов съм на всичко.

— Така те искам, Лари. Хлапето предлага сделка. Ще трябва да поговорим.

— Кога и къде?

— Предлагам хотел „Рейнтрий“ на Булеварда на ветераните в Метери. Там има денонощна закусвалня. След колко време да те чакам?

— Дай ми четирийсет и пет минути.

— Колкото по-скоро пристигнеш, толкова по-скоро ще получиш трупа.

— Може ли да доведа още един човек?

— Кого?

— К. О. Луис.

— И той ли е в града?

— Да. Знаехме, че си тук, и мистър Луис долетя преди няколко часа.

В слушалката за миг настана тишина.

— Как разбрахте, че съм тук?

— Имаме си начини.

— Кого сте подслушвали, Труман? Казвай. Искам ясен отговор.

Гласът й бе твърд, но Труман долови нотки на паника.

— Не може ли да ти обясня, като се видим? — запита той и мислено се наруга за глупостта.

— Обяснявай веднага — заповяда тя.

— С удоволствие ще ти обясня всичко след…

— Слушай, нещастнико! Срещата се отменя, ако не кажеш веднага кого сте подслушвали. Говори, Труман.

— Добре де. Подслушвахме телефона на майка му в болницата. Грешка беше. Не го реших аз, разбра ли? Ония от Мемфис бяха.

— Какво са чули?

— Почти нищо. Твоят Клинт се обадил вчера следобед и казал, че сте в Ню Орлиънс. Друго няма, кълна се.

— Смееш ли да ме лъжеш, Труман? — запита тя, мислейки за записа от първата им среща.

— Не те лъжа, Реджи! — възкликна Труман, който също не бе забравил проклетия запис.

Настана мълчание. Чуваше се само дишането на Реджи.

— Ти и К. О. Луис — каза тя. — Никой друг. Ако ми цъфне и Фолтриг, сделката се отменя.

— Кълна се.

Тя затвори. Труман веднага се свърза със стаята на Луис в „Хилтън“. После позвъни на Мактюн в Мемфис.

Точно четирийсет и пет минути по-късно Труман и Луис нервно пристъпиха в безлюдната закусвалня на хотел „Рейнтрий“. Реджи ги чакаше на усамотена масичка в ъгъла. Изглеждаше съвсем различна без грим и с мокра коса. Беше облякла вехти джинси и раздърпана тениска с червена емблема на някакъв футболен отбор. Пиеше черно кафе и нито стана, нито се усмихна, когато двамата се зададоха насреща й.

— Добро утро, уважаема госпожо — опита се Луис да бъде любезен.

— Викай ми просто Реджи, нали нямаш нищо против? И още е раничко за галантност. Сами ли сме?

— Естествено — каза Луис.

В момента осем агенти дебнеха на паркинга, а още десетина бързаха насам.

— Нямате ли микрофони под дрехите, в солниците или шишетата за кетчуп?

— Нищо подобно.

Дойде сервитьорка и двамата си поръчаха кафе.

— Къде е хлапето? — запита Труман.

— Наблизо. Скоро ще го видите.

— В безопасност ли е?

— То се знае. На вас да оставят, няма да го откриете дори ако тръгне да проси по улиците. — Реджи извади от джоба си листче и го подаде на Луис. — Това са адресите на три специализирани психиатрични клиники за деца. Батънуд в Рокфорд, щата Илиной. Риджуд в Талахаси. И клиниката на Грант във Финикс. Всяка от трите е подходяща за случая.

Двамата бавно отлепиха погледи от нея и се вторачиха в листа. Съсредоточено изчетоха адресите.

— Но нали вече се уговорихме с клиниката в Портланд — озадачено възрази Луис.

— Не ме интересуват никакви уговорки, Луис. Вземи този списък и уреди нещата. Съветвам те да побързаш. Обади се във Вашингтон, изкарай от леглото когото трябва и промени уговорката.