Джон Гришам - Клиентът

— Докато ти не му каза, естествено.

— Да, докато аз не му казах. Грешка беше, признавам.

— Май доста си се потрудил.

— И преди съм го правил, знаеш. Лесно е. После щях да преместя трупа, тогава обаче се намеси ФБР и вече осем месеца ме дебнат по петите.

Джони започваше да показва признаци на вълнение. Запали изгасналата пура и пак пристъпи към прозореца.

— Знаеш ли, Бари — каза той, гледайки мътните води, — имаш талант, момчето ми, опре ли обаче до уликите, ставаш кръгъл идиот. Открай време използваме реката. Не си ли чувал, че на тоя свят има варели, вериги и камъни?

— Няма да се повтори, обещавам. Само ми помогни сега, и вече никога няма да сбъркам.

— Няма да имаш възможност да бъркаш, Бари. Ако някак се отървеш, ще те пратя да караш камион, после може да ти поверя за година-две склада за крадени вещи. Не знам… Може пък да те пратя в Лае Вегас да погостуваш на Рок.

Бари гледаше втренчено посребрените кичури по тила му. В момента беше готов да излъже, но за нищо на света не би се съгласил да кара камион, да продава крадени боклуци или да целува задника на Рок.

— Както кажеш, Джони. Само ми помогни.

Джони се върна зад бюрото. Замислено разтри с два пръста основата на носа си.

— Май ще трябва да действаме бързо.

— Още тази вечер. Хлапето е на свобода. Страхува се и всеки момент може да каже на някого.

Джони затвори очи и поклати глава.

— Дай ми трима души — продължаваше Бари. — Ще им кажа точно какво да правят и гарантирам, че няма да се провалим. Работата е лесна.

Джони кимна бавно и неохотно.

— Добре. Добре. — Той изгледа Бари право в очите. — А сега се пръждосвай.

След седем часа претърсване Тримбъл стигна до извода, че в Сейнт Питър няма и помен от Марк Суей. Той събра своите сътрудници във фоайето край приемното отделение и прекрати издирването. Щяха да продължат патрулирането по коридори и проходи, щяха да наблюдават асансьорите и стълбищата, но вече всички бяха наясно, че хлапето е изчезнало. Тримбъл се свърза с кабинета на Мактюн, за да му съобщи новината.

Мактюн не се изненада. През цялата сутрин бе получавал редовни сведения за хода на трескавото издирване. От Реджи също нямаше и следа. След две посещения през нощта мама Лайф бе престанала да отваря вратата. Сега просто заявяваше на агентите да представят заповед за обиск или да се омитат от къщата й. Навярно отлично разбираше, че нямат законни основания за обиск. Болничната управа най-сетне бе дала съгласие за подслушване на телефона. Само преди половин час двама агенти, преоблечени като санитари, бяха влезли в стаята, докато Даян разговаряше с полицаите в дъното на коридора. За да не губят време, те просто откачиха телефона и сложиха вместо него нов, с предварително монтирано устройство. Цялата работа им отне по-малко от минута. Докладваха, че заспалото дете изобщо не ги усетило. Телефонът беше пряк, тъй че всеки опит да го подслушват чрез болничната инсталация би изисквал поне два часа работа и участие на странични хора.

Още не бяха открили Клинт, но нямаха основание за обиск и се задоволиха да поставят апартамента му под наблюдение.

Съдията Рузвелт беше наел лодка по Бъфало в Арканзас. Около единайсет Мактюн успя да се свърже с него по радиото. Като чу новината, Хари се задави от ярост и заяви, че незабавно потегля към Мемфис.

Междувременно Орд бе разговарял на два пъти с Фолтриг, но тази сутрин великият юрист изглеждаше необичайно мълчалив. Блестящият стратегически удар с призовки от засада го бе накиснал до шия и сега той полагаше отчаяни усилия да ограничи загубите от поражението.

К. О. Луис вече летеше с личния самолет на директора Войлс и двама агенти го чакаха на аерогарата. Щеше да пристигне около два следобед.

Още преди разсъмване бяха обявили издирване на Марк Суей из цялата страна. Мактюн се колебаеше дали да прибави и името на Реджи Лав. Мразеше адвокатите, но не можеше да повярва, че е способна да организира бягството на едно дете от затвора. Ала когато утрото напредна, без да открият следа от нея, той се убеди, че изчезването й не е случайно. Около единайсет нареди да включат в националния полицейски бюлетин името Реджи Лав заедно с пълно описание на външността и забележка, че вероятно жената придружава Марк Суей. Ако наистина пътуваха заедно и бяха пресекли щатската граница, престъплението ставаше федерално и Мактюн с удоволствие щеше да спипа проклетата адвокатка.

Не му оставаше нищо друго, освен да чака. По обяд той покани Джордж Орд в кабинета си на скромно пиршество със студени сандвичи и кафе. Телефонът звънеше непрекъснато — журналистите търсеха информация. Мактюн затваряше без коментари.