Джон Гришам - Клиентът

— Няма чак толкова ум — презрително отсъди Фолтриг.

„Не ми се прави на умен — помисли Труман. — Ти си идиотът, който издаде призовките и забърка цялата каша.“

— Тая сутрин Мактюн е разговарял два пъти с К. О. Луис. Помолил го е да има готовност. Смятат да продължат с болницата до пладне, носле ще прекратят търсенето. Ако не открият хлапето дотогава, Луис излита за Мемфис.

— Мислиш ли, че е работа на Мулдано? — запита Финк.

— Не ми се вярва. Изглежда, че хлапето ги е разигравало, докато да го откарат в болницата, а там вече е било на своя територия. Бас държа, че веднага е позвънило на адвокатката си и сега се укриват някъде в Мемфис.

— Питам се дали Мулдано знае — промърмори Финк, гледайки Фолтриг.

— Хората му още са в Мемфис — каза Труман. — Гронк е тук, но Боно и Пирини не са се мяркали. По дяволите, може вече да са пратили там още десетина души.

— Мактюн сигурно е разлаял кучетата — обади се Фолтриг.

— Аха. Вдигнал е цялата служба на крак. Държат под наблюдение къщата на адвокатката, кантората, апартамента на секретаря, дори са пратили двама души да търсят съдията Рузвелт, който бил заминал из планините на риболов. Болницата гъмжи от полицаи.

— Ами телефоните?

— Кои телефони?

— В болничната стая. Това е хлапе, Лари. Знаеш, че ще опита да позвъни на майка си.

— Първо трябва да вземат разрешение от болничната управа. Мактюн каза, че работят по въпроса. Само че днес е събота и необходимите хора не са на работа.

Фолтриг се измъкна иззад бюрото и пристъпи към прозореца.

— Значи хлапето е имало шест часа аванс, преди да разберат за изчезването му, така ли?

— Така казват.

— Открита ли е колата на адвокатката?

— Не. Продължават да я търсят.

— Бас държа, че няма да я намерят в Мемфис. Бас държа, че хлапето и мисис Лав са потеглили с нея.

— Тъй ли?

— Да. Отпрашили са нанякъде.

— Накъде по-точно?

— Надалече.

В девет и половина един мемфиски полицай съобщи по радиото номера на неправилно паркирана мазда. Колата принадлежеше на някоя си Реджи Лав. Полицията веднага препрати новината в кабинета на Джейсън Мактюн.

Десет минути по-късно двама агенти от ФБР чукаха на вратата на апартамент 28 в сградата „Белвю Гардънс“. Изчакаха малко и почукаха още веднъж. Клинт се криеше в спалнята. Ако изкъртеха вратата, щеше да се престори, че спи в това прекрасна и мирно съботно утро. Агентите почукаха за трети път и в същото време телефонът започна да звъни. Стреснатият Клинт едва не посегна към него. Но телефонният секретар беше включен. Щом ченгетата бяха дошли да го търсят, нищо не им пречеше и да се обадят по телефона.

От апарата долетя гласът на Реджи. Клинт бързо вдигна слушалката и прошепна:

— Реджи, обади се след малко.

После затвори. Агентите почукаха за четвърти път и си тръгнаха. В апартамента не светеше и всички пердета бяха спуснати. Пет минути Клинт седя, впил очи телефона, и най-сетне отново се раздаде звън. Автоматът извъртя записаното съобщение, после даде свободно. Пак беше Реджи.

— Ало.

— Добро утро, Клинт — бодро изрече Реджи. — Как е в Мемфис?

— О, както винаги, знаеш. Ченгета дебнат наоколо и блъскат по вратата. Типично съботно утро.

— Ченгета ли?

— Аха. От един час насам седя в килера и гледам портативния телевизор. Разчуло се е навсякъде. Още не споменават за теб, Марк обаче го показват по всички канали. Засега става дума за изчезване, а не за бягство.

— Свърза ли се с Даян?

— Позвъних й преди час. Тъкмо й бяха съобщили от ФБР, че Марк е изчезнал. Обясних, че е с теб, и това малко я успокои. Право да ти кажа, Реджи, горката жена е толкова потресена, че не знам дали ме разбра докрай. Къде сте?

— Настанихме се в един мотел в Метери.

— Моля? Метери ли каза? Онова градче в Луизиана? Дето е на две крачки от Ню Орлиънс?

— Същото. Карахме цяла нощ.

— Какъв дявол ще търсите там, Реджи? Как ти хрумна да се криеш точно в предградията на Ню Орлиънс? Защо не в Аляска?

— Защото тук е последното място, където биха ни търсили. Няма страшно, Клинт. Платих в брой и се записах с фалшиво име. Сега ще поспим, после отиваме да разгледаме града.

— Да разгледате града ли? Реджи, обясни ми какво става.

— По-късно. Свърза ли се с мама Лайф?

— Не. Ще й звънна след малко.

— Да не забравиш. Ще ти се обадя днес следобед.

— Реджи, знаеш ли, че не си в ред? Нещо май си превъртяла.

— Знам. Не ми е за пръв път. Хайде, дочуване. Клинт остави телефона на масата и се просна върху разхвърляното легло. Наистина не й беше за пръв път.