Джон Гришам - Клиентът

Бари отново се извъртя и продължи да съзерцава пода. Джони го изгледа свирепо, извади пура и свали целофановата обвивка.

— Сега ще ми отговаряш бавно, чу ли? Не искам да знам нищо излишно, ясно ли е?

— Ясно.

— В града ли е скрит трупът?

— Да.

Джони отряза връхчето на пурата и лениво го облиза. После възмутено тръсна глава.

— Поразителна глупост. Лесно ли се стига до него?

— Да.

— Претърсвано ли е наоколо?

— Не, доколкото знам.

— Под земята ли е?

— Да.

— Колко време ще трябва да се копае, ако изобщо става дума за копане?

— Час, може би два.

— Значи не е в земята?

— В бетон е.

Джони драсна клечка кибрит, запали цигара и бръчките край очите му се поизгладиха.

— Бетон — повтори той. Може пък момчето да не беше чак толкова глупаво. А, не. С глупост поне беше надарено предостатъчно. — Колко души?

— Двама-трима. Аз не мога да ида. Дебнат ме на всяка крачка. Ако припаря натам, сам ще ги заведа при трупа.

Да, пълен глупак. Джони издуха синкаво колелце дим.

— Под паркинг? Тротоар?

— Под гараж.

Бари пак се завъртя, без да отлепва очи от пода. Джони пусна ново колелце.

— Значи гараж. Обществен гараж ли?

— Частен, зад една къща.

Джони огледа тънкия слой пепел в края на пурата, после бавно я захапа. Не, това момче не беше глупак, а направо идиот. Той изпухтя.

— Под къща имаш предвид сграда, която се намира на улица и е обкръжена от други сгради, така ли?

— Да — кимна Бари.

Преди погребението Бойд Бойет бе лежал в багажника на колата му двайсет и пет часа. Нямаше кой знае какъв избор. Беше изпаднал в паника и не смееше да напусне града. По онова време идеята изглеждаше съвсем приемлива.

— А в тия сгради живеят хора, нали? Хора с очи и уши.

— Право да ти кажа, не съм ги виждал, но сигурно си имат каквото трябва.

— Не ми се прави на хитър. Бари се сви в креслото.

— Извинявай.

Джони стана и бавно пристъпи към прозореца, зад който се виждаше реката. Поклати глава от почуда и ядно издуха облаче дим. После се върна зад бюрото. Остави пурата в пепелника и се подиря на лакти.

— Чия къща? — запита той с каменно лице, готов да избухне всеки момент.

Бари преглътна на сухо и прехвърли крак върху крак.

— На Джероум Клифърд.

Не последва взрив. За Джони казваха, че в жилите му течала ледена вода, и той сам се гордееше с хладнокръвието си. В занаята рядко се срещаха такива като него, но здравият разум му носеше солидни доходи. И го опазваше жив. Той закри устата си с длан, сякаш категорично отказваше да повярва.

— Къщата на Джероум Клифърд…

Бари кимна. По онова време Клифърд беше на ски в Колорадо и Бари знаеше, защото онзи му бе предложил да идат заедно. Живееше сам в голяма къща, прикрита зад гъсталак от клонести дървета. Гаражът беше отделна постройка в задния двор. Мястото изглеждаше идеално, никой не би се сетил да го претърси.

Така си беше — мястото се оказа идеално. Феберейците изобщо не припариха натам. Не бе сбъркал. Смяташе по-късно да премести трупа. Сгреши само в едно — че каза на Клифърд.

— А сега значи искаш да пратя трима души, за да изровят трупа без много шум и да го премахнат завинаги?

— Да, сър. Иначе ми е спукана работата.

— Това пък защо ми го казваш?

— Защото се боя, че хлапето знае, а то е изчезнало. Можем ли да сме сигурни какво прави в момента? Не бива да рискуваме. Трябва да измъкнем трупа, Джони. Моля те.

— Мразя да ми се молят, Бари. Ами ако ни спипат? Ами ако някой съсед чуе шум и повика ченгетата, а те вземат, че дойдат просто така, на проверка, нали ги знаеш. И не щеш ли — бре, мамка му стара, трима юнаци вадят труп.

— Няма да ги хванат.

— Откъде знаеш? Ти как го направи? Как го зарови в бетона, без да те спипат?

— Не ми е за пръв път.

— Искам да знам!

Бари се поизправи и отново преметна крак върху крак.

— След като го убих, на другия ден откарах в гаража шест чувала цимент. Бях с работни дрехи, а на камионетката сложих фалшиви номера. Мисля, че никой не ме забеляза. Около къщата има дървета, а най-близките съседи са на трийсет метра. Към полунощ се върнах със същата кола и разтоварих трупа в гаража. После си тръгнах. Зад гаража има дере, а от другата страна започва парк. Просто пресякох парка, прескочих дерето и се вмъкнах в гаража. За половин час изкопах плитък гроб, метнах трупа вътре и забърках бетона. Подът на гаража е посипан със ситен чакъл. Следващата нощ се върнах и разхвърлях чакъла върху засъхналия бетон. После придърпах отгоре една стара лодка. Когато си тръгнах, всичко изглеждаше идеално. Клифърд изобщо не разбра.