Джон Гришам - Клиентът

Насядаха в кабинета на Мактюн и Тримбъл, без да губи време, изложи нещата с типично полицейски жаргон:

— Снощи около десет и половина задържаният е бил откаран с линейка от затвора до болницата Сейнт Питър. В приемното отделение санитарите са го предали срещу подпис, после са се оттеглили. Задържаният не е бил придружен от полицай или представител на затвора. Санитарите категорично твърдят, че пациентът е бил приет от някоя си Глория Уотс, но досега документите не са открити. Мис Уотс заявява, че задържаният наистина е попаднал в приемното отделение, преди да я повикат навън за нещо си, не е изяснила какво. Отсъствала не повече от десет минути, а след завръщането си не открила пациента. Документите също били изчезнали и мис Уотс предположила, че пациентът е отведен за преглед и лечение. — Тримбъл помълча няколко секунди и се изкашля, като че му бе крайно неприятно да говори по темата. — Около пет часа тази сутрин мис Уотс се готвела да напусне болницата и прегледала списъка на приетите пациенти. Спомнила си за случая и започнала да разпитва. Пациентът не бил открит в спешното отделение, липсвали и документи за пристигането му. Тогава болничната охрана се свързала с Централното полицейско управление. В момента се провежда пълно претърсване на болницата.

— Шест часа — смаяно промърмори Мактюн.

— Моля? — сепна се Тримбъл.

— Трябвали са ви шест часа, за да разберете, че хлапето е изчезнало.

— Да, сър, но сам знаете, че болницата не е под наше ръководство.

— Защо са прехвърлили хлапето в болница без охрана?

— Не мога да отговоря. Ще предприемем разследване. Вероятно се дължи на небрежност.

— Защо изобщо е пратено в болница? — настоя да разбере Мактюн.

Тримбъл извади от куфарчето си папка и му подаде копие от доклада на Телда. Мактюн зачете внимателно.

— Тук пише, че хлапето изпаднало в шок след посещението на двама съдебни служители. Какъв дявол са търсили там?

Тримбъл отново разтвори папката и извади копие от призовката. Мактюн изчете и нея, после я подаде на Джордж Орд.

— Има ли нещо друго? — обърна се той към Тримбъл, който нетърпеливо крачеше напред-назад. Явно бързаше да се измъкне.

— Не, сър. Продължаваме претърсването и ако открием нещо, ще се обадим незабавно. Преди около час изпратихме в болницата над петдесет души.

— Свързахте ли се с майката на хлапето?

— Не, сър. Засега не сме. Тя още спи. Държим стаята под наблюдение, в случай че момчето се опита да се добере до нея.

— Предпочитам да я уведомя лично. След около час ще бъда там. Погрижете се никой да не я безпокои дотогава.

— Ще се погрижим.

— Благодаря.

Тримбъл тракна токове и за миг като че се накани да козирува. Но вместо това просто изчезна заедно с двамата полицаи.

Мактюн се озърна към Бренър и Лачи.

— Момчета, свържете се с всички незаети агенти. Да се явят тук начаса. Незабавно!

Двамата изтичаха навън.

— Какво ще кажеш за това? — обърна се Мактюн към Орд, който още държеше призовката.

— Не мога да повярвам. Фолтриг се е побъркал.

— Ти знаеше ли?

— Разбира се, че не. Хлапето е под юрисдикцията на Съда за малолетни. Лично аз не бих посмял и с пръст да го побутна. Ти смееш ли да се закачаш с Хари Рузвелт?

— В никакъв случай. Ще трябва да го успокоим. Аз поемам това, а ти потърси Реджи Лав. Предпочитам да не разговарям с нея.

Орд излезе да търси телефон.

— Свържи се с федералния съдебен изпълнител — заповяда Мактюн на Дърстън. — Разчепкай нещата около тая призовка. Искам да знам всичко за нея.

Дърстън напусна кабинета и Мактюн остана сам. Трескаво прелисти телефонния указател, докато откри фамилията Рузвелт. Нямаше нито един Хари. Изглежда, съдията пазеше номера си в тайна и това бе напълно разбираемо, след като му се налагаше да има работа с петдесетина хиляди самотни майки, водещи борба за издръжка. Мактюн позвъни на трима познати адвокати и третият каза, че Хари живеел на Кензингтън Стрийт. Добре, щеше да изпрати там първия дошъл агент.

Орд влезе, клатейки глава.

— Свързах се с майката на Реджи Лав, вместо отговори обаче получих само въпроси. Мисля, че не си е у дома.

— При първа възможност ще пратя двама души да проверят. Май ще трябва да позвъниш и на онзи дръвник, Фолтриг.

— Да, май ще се наложи.

Орд се завъртя и отново напусна кабинета.

Точно в осем Мактюн излезе от асансьора на деветия етаж в болницата Сейнт Питър, следван по петите от Бренър и Дърстън. Още трима агенти с новички/ бели престилки чакаха да го придружат до стая 943. Пред вратата стояха трима здравеняци от болничната охрана. Мактюн почука лекичко и направи знак на отряда си да отстъпи настрани. Не искаше да стряска горката жена.