Джон Гришам - Клиентът

— Нямам представа. Кротувай.

— Познал ме е. Цяла седмица ми печатат снимката по вестниците и онзи ме е познал. И ние сме едни късметлии… Излезли-неизлезли на пътя, и ченгетата ни засичат.

— Кротко, Марк. Мъча се едновременно да карам и да ги гледам.

Марк се плъзна надолу, докато опря дупе в ръба на седалката и главата му хлътна под стъклото.

— Какво правят? — прошепна той. Тя стрелна поглед към огледалото.

— Следят ни. Не, чакай. Наближават. Полицейската кола се изравни с тях и изведнъж ускори ход.

— Изчезнаха — каза Реджи и Марк шумно въздъхна. В два без двайсет излязоха от града и поеха по моста над Мисисипи. Марк се озърна към далечното сияние в небосвода над Мемфис. Гледаше захласнат, сякаш никога не бе виждал такова нещо. Реджи неволно се запита дали горкото дете някога е напускало Мемфис. По радиото пееше Елвис.

— Харесваш ли Елвис? — запита Марк.

— Ще повярваш ли, ако ти кажа, че като момиче всяка неделя ходех с приятелки до къщата на Елвис. Гледахме го как играе волейбол на двора. Още не беше прочут и живееше при родителите си. Учеше в гимназията в северния край на града.

— И аз живея в северния. По-точно живеех. Сега вече си нямам адрес.

— Ходехме на концертите му и понякога го срещахме да се шляе из града. Беше си най-обикновено момче, после всичко се промени. Стана толкова знаменит, че не можеше да живее нормално.

— И той, горкият, като мене — изведнъж се усмихна Марк. — Представи си. Аз и Елвис. Две снимки на първа страница. Отвсякъде те щракат фотографи. Народът зяпа с ей такива очи. Не е лесно да си знаменит.

— Ти чакай да видиш неделните вестници. Отсега си представям огромните букви: МАРК СУЕЙ ИЗБЯГАЛ ОТ ЗАТВОРА.

— Страхотно! И пак ще ми лепнат ухилената физиономия на първа страница, а наоколо ченгета, все едно съм масов убиец. А пък тъпите ченгетата ще се мъчат да обяснят как е успяло единайсетгодишно момче да избяга от затвора. Дали ще съм най-младият беглец?

— Сигурно.

— Само ми е жал за Дорийн. Как мислиш, ще я погнат ли?

— Тя ли беше на смяна?

— Не. Бяха Телда и Дени. И да ги уволнят, хич не ми пука.

— Щом е тъй, сигурно няма да закачат Дорийн. Тя отдавна работи в затвора.

— Знаеш ли, аз я преметнах. Взех да се нравя на чалнат, уж съм поел за Ла-ла-ландия, както казваше Роуми. Всеки път щом дойдеше да ме види, се държах все по-шантаво; по едно време спрях да говоря, само гледах тавана и пъшках. Тя знае за Рики и реши, че ме е прихванало същото. Вчера доведе един доктор от болницата на затвора да ме прегледа. Той рече, че нищо ми няма. Дорийн обаче се тревожеше. Май не постъпих добре с нея.

— Как се измъкна?

— Нали ти казах, преструвах се, че изпадам в шок. Бягах из килията, докато се изпотих, после се свих на топка и налапах палец. Така ги стреснах, че веднага викнаха линейка. Знаех, че щом се добера до Сейнт Литър, вече съм на свобода. Там е същинска лудница.

— И просто изчезна?

— Бяха ме сложили на носилка и щом ми обърнаха гръб, станах и… ами да, просто изчезнах. Нали разбираш, Реджи, толкова народ мре в тая болница, че съвсем не им беше до мен. Лесна работа.

Минаха моста и навлязоха в Арканзас. Магистралата беше права като стрела, а от двете страни се мяркаха мотели и паркинги за тежки камиони. Марк се озърна да види отново Мемфис, но градът бе изчезнат зад хоризонта.

— Какво гледаш? — запита Реджи.

— Исках да видя Мемфис. Обичам да гледам високите сгради в центъра. Един учител ми беше казал, че там живеели хора. Направо не е за вярване.

— Защо да не е за вярване?

— Веднъж гледах филм за едно богато момче, дето живееше точно в такава сграда. По цял ден скиташе из града и правеше каквото му скимне. Беше на „ти“ с всички ченгета. Като искаше да отиде някъде, хващаше си такси. А пък вечер сядаше на балкона и гледаше улиците отгоре. Все си мисля, че това е страхотен живот. Никакви скапани фургони. Никакви тъпи съседи. Никакви камиони отсреща, точно пред прозореца.

— Можеш да живееш така, Марк. Стига само да искаш.

Той я изгледа втренчено.

— Как тъй?

— В момента ония от ФБР са готови да ти дадат каквото поискаш. Можеш да живееш в небостъргач сред някой голям град или в планинска хижа. Изборът е твой.

— Мислех си за това.

— Можеш да живееш край океана и да играеш на плажа, или пък в Орландо и всеки ден да ходиш в Дисни Уърлд.

— Ха, това е за Рики. Вече съм стар за тия работи. Чух, че билетите били много скъпи.

— Ако поискаш, сигурно ще ти дадат и доживотен пропуск. В момента двамата с майка ти можете да получите каквото пожелаете.