Джон Гришам - Клиентът

— Не съвсем.

— Какво означава това?

— Означава, че се измъкнах от спешното отделение. Избягах, Реджи. Беше страшно лесно.

— Боже мой!

— Спокойно. Добре съм. Повече няма да стъпя в затвора, Реджи. И няма да ида в Ню Орлиънс. Ако ида, веднага ще ме тикнат зад решетките, нали?

— Слушай, Марк, не бива така. Не бива да бягаш. Трябва…

— Вече избягах, Реджи. И знаеш ли какво?

— Какво?

— Не вярвам някой да е разбрал засега. В тая лудница не им е до мен.

— Ами ченгетата?

— Какви ченгета?

— Не те ли придружи полицай?

— Не. Ами че аз съм дете, Реджи. Имаше двама грамадни санитари, ама нали съм дете, пък и бях в кома, смучех си палеца, пъшках и охках като Рики. Да ме беше видяла само! Направо като на кино. Зарязаха ме тук и изчезнаха, а пък аз взех, че излязох.

— Не бива да правиш така, Марк.

— Вече го направих, разбра ли? И няма да се върна.

— Ами майка ти?

— А, обадих й се преди час. По телефона, естествено. Тя взе да се вайка, ама накрая повярва, че съм добре. Не беше много щастлива от тая работа и искаше веднага да ида при тях. Изпокарахме се, но после й мина. Май пак гълта хапчета.

— Значи си в болницата.

— Точно така.

— Къде? В коя стая?

— Още ли си ми адвокат?

— Разбира се, че съм ти адвокат.

— Добре. Значи, ако ти кажа нещо, няма да ме издадеш, нали?

— Прав си.

— Приятели ли сме, Реджи?

— Иска ли питане!

— Добре, защото в момента друг приятел си нямам освен тебе, Реджи. Ще ми помогнеш ли? Умирам от страх.

— Готова съм на всичко, Марк. Къде си?

— В моргата. Има една малка канцелария в ъгъла и аз съм под бюрото. Лампите не светят. Ако затворя телефона, да знаеш, че някой е влязъл. Откакто се крия тук, докараха два трупа, но засега никой не е влизал в канцеларията.

— В моргата?

Клинт скочи на крака и застана до нея.

— Аха. Идвал съм и друг път. Нали помниш, тая болница я знам на пръсти.

— Помня.

— Кой е в моргата? — прошепна Клинт. Реджи се намръщи и поклати глава.

— Мама казва, че имало призовка и за тебе, Реджи. Вярно ли е?

— Да, но не можаха да ми я връчат. Затова съм при Клинт. Ако не ми връчат призовка, не съм длъжна да се явя пред съда.

— Значи и ти се криеш.

— Горе-долу…

Изведнъж прозвуча пукот и връзката се прекъсна. Реджи огледа слушалката, после бързо я върна на място.

— Затвори — каза тя.

— За Бога, какво става? — запита Клинт.

— Марк беше. Избягал е от ареста.

— Каквооо!

— Крие се в моргата на Сейнт Питър — поясни Реджи, но сякаш още не можеше да повярва. Телефонът иззвъня и тя грабна слушалката. — Ало?

— Извинявай, че прекъснах. Вратата се отвори. Помислих, че пак докарват труп.

— Не е ли опасно, Марк?

— Опасно е и още как! Но аз съм дете, нали така? И вече ме водят за чалнат. Тъй че спипат ли ме, правя се на откачен и сто на сто ще ме настанят в някоя стая. А оттам все ще измисля как да офейкам.

— Не можеш да се криеш безкрайно.

— И ти също.

За кой ли път се възхити на бързата му реакция.

— Прав си, Марк. И какво ще правим?

— Не знам. Много искам да се измъкна от Мемфис.

Писна ми от ченгета и затвори.

— Къде искаш да отидеш?

— Чакай първо да те питам нещо. Ако дойдеш да ме вземеш и напуснем заедно града, може да си имаш неприятности, задето си ми помогнала да избягам, нали?

— Да. Ще ти стана съучастник.

— Какво ще ти направят?

— После ще му мислим. Вършила съм и по-страшни неща.

— Значи ще ми помогнеш?

— Да, Марк. Ще ти помогна.

— И няма да кажеш на никого?

— Може да ни потрябва помощта на Клинт.

— Добре, кажи на Клинт. Ала на никой друг нито дума. Гроб си, нали?

— Гроб съм.

— И няма да ме увещаваш да се върна в затвора?

— Дадено.

Настана мълчание. Клинт едва не се побърка.

— Добре, Реджи. Знаеш ли големия паркинг, онзи, до зелената сграда?

— Да.

— Влез в него, все едно, че търсиш къде да паркираш. Карай съвсем бавно. Аз ще съм между колите.

— Там е тъмно и опасно, Марк.

— Петък вечер е, Реджи. Навсякъде е тъмно и опасно.

— В кабинката на входа има пазач.

— Той спи непрекъснато. Пък и не е ченге в края на краищата. Мене слушай, Реджи, знам си работата.

— Сигурен ли си?

— Не. Но нали каза, че ще ми помогнеш.

— Ще ти помогна. Кога ме искаш?

— Колкото се може по-скоро.

— Ще бъда с колата на Клинт. Черна хонда акорд.

— Добре. Побързай.

— Тръгвам. Внимавай, Марк.

— Спокойно, Реджи. Всичко е като на кино. Тя остави слушалката и въздъхна.

— Какво приказвахте за моята кола? — запита Клинт.