Джон Гришам - Клиентът

Други двама призовкари имаха грижата за Даян, а трета двойка щеше да посети дома на Реджи Лав и цялото това връчване на призовки бе грижливо подготвено, за да стане приблизително по едно и също време. Всъщност един призовкар, та дори и прост безработен бетонджия, би могъл да връчи трите призовки за около час, без да си дава зор. Но беше далеч по-забавно да пратят в отделни коли три двойки с радиотелефони и пистолети, които да атакуват под прикритието на мрака като елитен военен отряд.

Двамата спряха пред кухненската врата на мама Лайф, почукаха и изчакаха, докато лампата над главите им светна и стопанката се показа зад мрежата против комари. През кошмарните дни на развода и съдебните битки с Джо Кардони пред тази врата неведнъж бяха заставали по мръкнало призовкари, съдебни изпълнители и мъже с тъмни костюми. Мама Лайф знаеше от опит, че подобни типове винаги предвещават неприятности.

— Мога ли да ви помогна? — запита тя и се усмихна насила.

— Да, госпожо. Търсим някоя си Реджи Лав. Дори приказваха като ченгета.

— Ами вие кои сте? — отново запита тя.

— Аз съм Майк Хедли, а това е Тери Флаг. Двамата сме съдебни изпълнители във Федералния съд.

— Съдебни изпълнители или призовкари? Дайте ми някакъв документ.

Това ги стресна и двамата в пълен синхрон измъкнаха значките си.

— Призовкари сме, госпожо.

— Преди малко казахте друго — сопна се тя, оглеждайки значките през мрежата.

Когато чу шума от затръшващи се врати на кола, Реджи пиеше кафе на балкончето пред апартамента си. Надникна иззад ъгъла и видя долу двама мъже в светлия кръг пред вратата. Чу гласове, но не успя да разбере какво говорят.

— Съжаляваме за безпокойството, госпожо — каза Хедли.

— За какво ви трябва Реджи Лав? — подозрително се навъси мама Лайф.

— Тук ли живее?

— Може би да, може би не. Какво искате? Хедли и Флаг се спогледаха.

— Трябва да й връчим призовка.

— За какво?

— Може ли да запитам коя сте вие? — окопити се Флаг.

— Аз съм й майка. Е, за какво е тая призовка?

— За предварително съдебно разследване. В понеделник трябва да се яви пред съда в Ню Орлиънс. Ако искате, можем да я връчим и на вас.

— Не приемам никакви призовки — заяви тя с такъв тон, сякаш през ден пъдеше от къщата си подобни пратеници. — Ако не греша, трябва да й връчите призовката лично.

— Къде е тя?

— Не живее тук. Това ги ядоса.

— Виждам нейната кола — възрази Хедли и кимна към маздата на Реджи.

— Не живее тук — повтори мама Лайф.

— Добре, но тук ли е в момента?

— Не.

— Знаете ли къде е?

— Проверихте ли в кантората? Тя често работи до късно.

— Тогава защо колата е тук?

— Понякога пътува с Клинт, това е нейният секретар. Знам ли, може да вечерят някъде.

Двамата се спогледаха отчаяно. Гласът на Хедли изведнъж стана заплашителен.

— Все пак мисля, че е тук.

— Не ти плащат да мислиш, синко. Плащат ти да носиш тия проклети хартийки, а пък аз ти казвам, че я няма.

При последните думи мама Лайф повиши глас и Реджи я чу.

— Може ли да претърсим къщата? — запита Флаг.

— Ако имате заповед за обиск, заповядайте. Ако нямате, крайно време е да се пръждосвате от дома ми.

Двамата направиха крачка назад и спряха.

— Искрено се надявам, че не правите опит да възпрепятствате връчването на федерална призовка — глухо изрече Хедли. Репликата трябваше да прозвучи мрачно и зловещо, но се оказа жалък провал.

Мама Лайф подпря ръце на кръста си, готова за схватка.

— А пък аз искрено се надявам, че не правите опит да сплашите една немощна старица.

Двамата прекратиха борбата и се оттеглиха безславно.

— Пак ще се върнем — обеща Хедли, докато сядаше в колата.

— Тук ще съм — гневно подвикна тя, отваряйки вратата. Застана на верандата и проследи с поглед как колата се отдалечава по улицата. Изчака още пет минути и когато се увери, че са изчезнали, забърза към апартамента над гаража.

Даян прие без коментари призовката от любезния стеснителен джентълмен. Прочете я под мътната светлина на нощната лампа край леглото на Рики. Нямаше никакви подробности, само нареждане Марк да се яви за предварително съдебно разследване в десет сутринта на посочения адрес. Не се споменаваше как да стигне дотам, нито кога ще се върне; нямаше предупреждения за санкции, ако откаже да се яви или не проговори пред съда. Тя набра номера на Реджи, но никой не отговори.

Макар че до апартамента на Клинт имаше само петнайсет минути път, тя се забави повече от час. Първо пресече центъра на зигзаг, после пое безцелно по магистралата и след като се увери, че не я следят, спря на една уличка, задръстена с паркирани коли. Останалите четири преки мина пеша.