Джон Гришам - Клиентът

В съдебната зала цареше хаос — архивари влизаха и излизаха с купища папки, адвокати шушнеха нещо на клиентите си, полицаи тъпчеха от крак на крак, обвиняеми излизаха напред и след малко напускаха под конвой. Но въпреки всичко конвейерът на Хари работеше решително и ефикасно. Той оглеждаше свирепо поредния непрокопсаник, скастряше го набързо, понякога добавяше няколко наставления, после подписваше съдебното решение и подхващаше следващата жертва.

Реджи се вмъкна в залата и си проби път до съдебната секретарка. Една-две минути шушукаха, после тя взе да размахва някакъв документ. Разсмя се на нещо, което едва ли бе особено весело, но Хари я чу и махна с ръка.

— Станало ли е нещо? — запита той, като закри микрофона с длан.

— Не. Предполагам, че Марк е добре. Искам да те помоля за спешна услуга. По друг въпрос.

Хари се усмихна и изключи микрофона. Такава си беше Реджи. Винаги смяташе своите дела за най-важни и очакваше незабавно решение.

Докато Реджи му подаваше листа, секретарката донесе тънка папка.

— От Социални грижи пак са прибързали да приберат хлапето — тихичко каза Реджи.

Можеше да говори и по-високо. Никой не слушаше. Никой не даваше пукната пара за съдебните им тревоги.

— Кое хлапе? — запита Хари, прелиствайки папката.

— Роналд Алан Томас Трети. Известен с прякора Томас Скитнята. Снощи са го прибрали в приют. Майка му ме нае преди час.

— Тук пише, че бил безпризорен.

— Не е вярно, Хари. Дълго е за разправяне, но ти гарантирам, че хлапето има добри родители и приличен дом.

— Значи искаш да го пуснат?

— Незабавно. Ако трябва, сама ще си го прибера у дома, при мама Лайф.

— Да го тъпчете с лазаня.

— Естествено.

Хари прегледа документа и се подписа.

— Няма как, приемам го на вяра, Реджи.

— Както винаги. Ония отзад не са ли Деймън и Ал? Май доста скучаят.

Хари подаде решението на секретарката, за да сложи печат.

— Аз също, Реджи. Като свърша с тая пасмина, отиваме за риба.

— Наслука. До понеделник.

— Приятна почивка, Реджи. Ще провериш как е Марк, нали?

— Разбира се.

— Опитай се да вразумиш майка му. Колкото повече си мисля, толкова повече се убеждавам, че трябва да помогне на властите и да разчита на закрила. По дяволите, вече няма какво да губи. Убеди я, че ще ги пазят.

— Ще се помъча. Мисля да я навестя през почивните дни. Може да приключим в понеделник.

— Добре, до понеделник.

Реджи му намигна и се отдръпна назад. Секретарката й подаде копие от решението и тя бързо напусна залата.

Около четири и половина в петък следобед Томас Финк пристигна в кабинета на Фолтриг след поредния си вълнуващ полет от Мемфис до Ню Орлиънс. Уоли Бокс седеше като вярно куче на канапето и пишеше нещо — сигурно новата реч на шефа или комюнике за пресата. Рой бе вдигнал краката си по чорапи върху бюрото и крепеше с рамо телефонната слушалка край ухото си. Слушаше със затворени очи. Днешният ден беше истинска катастрофа. Ламонд го бе направил за пет пари пред всички в съдебната зала. Рузвелт не бе изкопчил нищо от хлапето. Вече му идваше до гуша от съдии.

Финк свали сакото си и седна. Фолтриг приключи разговора и остави слушалката.

— Къде са призовките? — запита той.

— Лично ги връчих на съдебния изпълнител в Мемфис и го предупредих изрично да не ги връчва без твое нареждане.

Бокс стана от канапето и седна до Финк. Не понасяше да го изключват от разговора.

Рой разтърка очи и зарови пръсти в косата си. Отчайващо, всичко беше направо отчайващо.

— Какво ще направи хлапето, Томас? Бил си там. Видял си майка му. Чул си я да приказва. Какво ще стане?

— Не знам. Очевидно хлапето не смята да проговори в близко време. Изплашено е, а майка му още повече. Нагледали са се по телевизията как мафията прави доносниците на кайма. Тя е убедена, че програмата за защита на свидетели няма да ги опази. Много се страхува. За горката женица тая седмица беше същински ад.

— Колко трогателно — промърмори Бокс.

— Нямам друг избор, освен да използвам призовките — важно изрече Фолтриг, като се правеше на опечален от тази мисъл. — Те не ми оставят никакъв избор. Досега бяхме почтени и благоразумни. Помолихме Съда за малолетни в Мемфис да ни помогне с хлапето, но нищо не стана. Време е да докараме тези хора тук, на наша територия, в наша съдебна зала, пред наши съдии и да ги принудим да проговорят. Съгласен ли си, Томас?

Финк не беше напълно съгласен.

— Тревожат ме правните аспекти. Хлапето е под юрисдикцията на тамошния съд и не съм сигурен какво ще стане, когато получи призовката. Рой се усмихна широко.