Джон Гришам - Клиентът

— Точно така, но в почивните дни съдът е затворен. Проучихме въпроса и доколкото разбирам, в случая Федералният закон има предимство пред щатския. Ти какво ще речеш, Уоли?

— Да, и аз така мисля — отвърна Уоли.

— Обадих се на нашите призовкари. Казах им, че искам утре момчетата в Мемфис да грабнат хлапето и да го докарат тук, за да се яви пред съда в понеделник. Уредихме да бъде настанено в младежкото отделение на градския затвор. Всичко ще мине по мед и масло.

— Ами адвокатката? — запита Финк. — Не можеш да изискваш от нея показания. Ако знае нещо, научила го е по служебна линия от хлапето. Професионална тайна.

— Чист психически тормоз — призна с усмивка Фолтриг. — До понеделник и тя, и хлапето ще примират от страх. Този път ние командваме парада, Томас.

— А, като стана дума за понеделник. Съдията Рузвелт иска да се явим при него в дванайсет.

Рой и Уоли се разсмяха от сърце.

— Много самотен ще се чувства, горкият, нали? — изкиска се Фолтриг. — Аз, ти, хлапето и адвокатката ще бъдем тук. Какъв глупак!

На Финк не му беше до смях.

В пет часа Дорийн почука на вратата и дълго трака с ключа, докато най-сетне отвори. Марк седеше на пода и играеше шах сам срещу себе си, но още при първия звук прие налудничав вид. Скочи на крака и впери безумен поглед в шахматната дъска.

— Добре ли си, Марк? Никакъв отговор.

— Марк, миличък, много ме тревожиш. Мисля да повикам доктора. Може да си изпаднал в шок като братчето си.

Той бавно поклати глава и отправи насреща й печален взор.

— Не, нищо ми няма. Само съм малко уморен.

— Искаш ли нещо да хапнеш?

— Може би малко пица.

— Веднага, миличък. Ще се обадя да донесат. Виж какво, душице, след пет минути ми свършва смяната, но ще заръчам на Телда да те наглежда много внимателно. Утре сутрин пак съм тук, нали ще издържиш дотогава?

— Може би — изпъшка Марк.

— Горкото дете. Не ти е мястото тук.

— Ще се оправя някак.

За разлика от Дорийн, Телда не се разтревожи особено. На два пъти мина да го провери, а при третото си идване около осем вечерта доведе посетители. Почука и бавно отвори вратата. Марк се готвеше да подхване стария номер с отнесения поглед, когато съзря двамата едри мъже с тъмни костюми.

— Марк, това са призовкарите на Федералния съд — нервно съобщи Телда.

Марк се отдръпна към тоалетната. Стаята изведнъж бе станала тясна като кутийка.

— Здрасти, Марк — каза единият. — Аз съм Върн Дюбоски, отговарям за призовките на Федералния съд.

Думите му звучаха сухо и ясно. Янки. Марк забеляза само това. И документите в ръцете му.

— Ти ли си Марк Суей?

Марк кимна, защото бе загубил дар слово.

— Не бой се, Марк. Просто трябва да ти предадем тези документи.

Марк се озърна жално към Телда, но тя стоеше с каменно лице.

— Какви документи? — боязливо запита той.

— Това е съдебна призовка и означава, че в понеделник трябва да се явиш пред Федералния съд в Ню Орлиънс. Не се тревожи, утре ще дойдем да те откараме дотам.

Стомахът му болезнено се сви и той едва се задържа на крака. Устата му бе пресъхнала.

— Защо?

— Не можем да ти отговорим, Марк. И не е наша работа. Само изпълняваме заповеди.

Марк гледаше като хипнотизиран документите, които размахваше Върн. Ню Орлиънс!

— Говорихте ли с майка ми?

— Разбираш ли, Марк, наредиха ни да й предадем копие от същите документи. Ще й обясним всичко и ще я уверим, че си добре. Всъщност, ако поиска, може и тя да дойде.

— Не може. Не бива да оставя сам Рики. Призовкарите се спогледаха.

— Добре де, така или иначе, ще й обясним всичко.

— Знаете, че имам адвокатка. Съобщихте ли й?

— Не. Не е наша работа да уведомяваме адвокатите, но ако желаеш, свободен си да й позвъниш.

— Има ли момчето достъп до телефона? — обърна се другият към Телда.

— Само ако му го донеса.

— Нали можете да изчакате половин час?

— Щом казвате — съгласи се Телда.

— И тъй, Марк, след половин час ще можеш да позвъниш на адвокатката. — Дюбоски помълча и погледна колегата си. — Е, всичко хубаво, Марк. Извинявай, ако сме те изплашили.

Оставиха го да се подпира изнемощял на стената до тоалетната, по-объркан от когато и да било, уплашен до смърт. И побеснял. Системата беше скапана. Писнало му бе от разни закони, адвокати, съдии, съдилища, ченгета, агенти, призовкари, журналисти и тъмничари. Майната им!

Той откъсна парче от рулото книжни кърпи на стената, избърса очи и седна на тоалетната.

После се закле пред немите стени, че няма да иде в Ню Орлиънс.