Джон Гришам - Клиентът

Тази сутрин, веднага след кацането в Мемфис, бе завъртял два телефона. Още първото обаждане го накара да се облее в студена пот, защото никой не отговори. Тогава набра резервния номер, на който трябваше да има автоматичен запис, но отново срещна мълчание. Веднага изтича до гишето на „Нортуест“ и плати в брой еднопосочен билет за Минеаполис. След това откри гишето на „Делта“ и пак в брой купи билет за Далас. После взе от Юнайтед Еърлайнс билет за Чикаго. Около час обикаля из аерогарата, като се озърташе непрестанно, без да забележи нищо подозрително, и едва при последното повикване се вмъкна в самолета на „Нортуест“.

Боно и Пирини имаха категорични инструкции. Мълчанието на телефоните означаваше едно от двете: или ченгетата ги бяха спипали, или нещо ги бе принудило да зарежат всичко и да се пръждосат незабавно. И двата варианта не бяха особено обнадеждаващи.

Стюардът му донесе две бири. Беше твърде рано за пиене, едва минаваше един след пладне, но Гронк се чувстваше изнервен и не даваше пукната пара за часа. Все някъде трябваше да е станало пет.

Мулдано щеше да побеснее и да потроши каквото му падне подръка. После щеше да изпроси от чичо си още биячи. А биячите щяха да се изтърсят в Мемфис и играта загрубяваше окончателно. Бари не си падаше по изтънчените планове.

Дружбата им бе започнала в десети клас на гимназията — последната учебна година, преди да се захванат с волния престъпен живот по улиците на Ню Орлиънс. Пътят на Бари към престъплението бе предначертан по рождение. С Гронк беше малко по-сложно. Първата им съвместна операция по продажба на партида крадени вещи донесе щура печалба. Бари обаче прибираше приходите и пращаше всичко на фамилията. По-късно се заеха с наркотици, рекет, публични домове — все доходни начинания. Но за Гронк оставаха само трохите. След десет години безплодно съдружие той заяви, че иска собствена територия. Бари му помогна да купи стриптийз бар, а после и порнографско списание. Гронк взе да печели добре и нещата потръгнаха. Горе-долу по същото време Бари извърши първото си убийство и Гронк благоразумно се отдръпна.

Но въпреки всичко дружбата им не охладня. Около месец след изчезването на Бойет двамата си уредиха приятен уикенд с две стриптийзьорки в разкошната вила на Джони Сулари в Акапулко. Привечер, когато момичетата се оттеглиха, Бари и Гронк слязоха да се поразтъпчат на плажа. Бари пиеше текила и дрънкаше повече от нормалното. Накрая не издържа и се похвали с убийството.

Фамилията Сулари бе хвърлила милиони за терена в Лафурш. Джони възнамеряваше рано или късно да го превърне в главното бунище на Ню Орлиънс. Но изневиделица насреща се появи сенаторът Бойет. Палячовските му номера настройваха широката публика срещу бунището, а колкото повече вестникарско мастило се лееше, толкова по-смахнати ставаха действията на Бойет. Най-напред той настоя за федерално разследване. После вдигна на крак десетки бюрократи от службите за защита на околната среда и подробните им проучвания почти единодушно отхвърлиха проекта. Отиде във Вашингтон и вилня из Министерството на правосъдието, докато не предизвика разследване по слуховете за участие на мафията. Скоро сенаторът Бойет се превърна в най-голямата заплаха за златната мина на Джони.

Тогава решиха да го отстранят.

Надигайки от време на време шишето текила, Бари разказа през смях за убийството. След шест месеца следене открил с приятна изненада, че разведеният сенатор си пада по млади мадами. Млади и евтини, каквито се намират за петдесет долара из затънтените бардаци. Любимото му заведение било в една паянтова крайпътна постройка между Ню Орлиънс и Хума, недалече от мястото на проекта. В този нефтодобивен район клиентелата се състояла предимно от работници и дребна престъпна паплач, зажадняла за малолетни девойчета. Разбира се, сенаторът познавал собственика и имал специална уговорка. Вместо да спира на паркинга между товарни камиони и тежки мотоциклети, той оставял колата си отзад, при кофите за смет. Винаги влизал през кухнята.

Напоследък сенаторът все по-често навестявал Хума. Вдигал врява по митинги и не пропускал седмица без пресконференция. А най-много обичал връщането към Ню Орлиънс с лек завой през крайпътния бардак.

Докато двамата седяха на плажа край пенестите солени вълни, Бари обясни колко лесно станало всичко. След поредния бурен митинг в Хума той проследил Бойет и търпеливо изчакал в сенките зад паянтовата постройка. Когато сенаторът се изнизал навън с облекчена душа, Бари го цапардосал с палка по главата и бързо метнал безчувственото тяло на задната седалка. На няколко километра по-надолу спрял и му пръснал черепа с четири куршума. После омотал трупа с найлонови чували за смет и го наместил в багажника.