Джон Гришам - Клиентът

— Здравейте, мисис Суей — сърдечно изрече той. Тя кимна и на свой ред направи опит да се усмихне.

— Приятно ми е да ви видя и дълбоко съжалявам, че се срещаме при подобни обстоятелства.

— Благодаря, ваша светлост — тихо промълви тя на човека, който бе хвърлил сина й в затвора.

Хари презрително изгледа Финк.

— Предполагам, че всички сте чели днешния брой на „Мемфис Прес“. Поместили са твърде интересна статия за вчерашното ни заседание и нейният автор в момента е зад решетките. Възнамерявам да предприема сериозно разследване и вярвам, че ще открия източника на сведенията.

На Гриндър край вратата отново му призля.

— А когато го открия, смятам да взема най-строги мерки. Затова, дами и господа, дръжте си езика зад зъбите. Никому нито дума. — Хари погледна папката пред себе си. — Е, мистър Финк, защо не виждам мистър Фолтриг?

Седнал стабилно на стола, Финк отговори:

— Той е в Ню Орлиънс, ваша светлост. Нося копие от съдебното решение, както заръчахте.

— Добре. Няма да проверявам. Мадам Кларк, помогнете на свидетеля да се закълне.

Мадам Кларк отметна високо ръка и подвикна на Марк:

— Вдигни си ръката.

Марк неловко се изправи и повтори след нея клетвата.

— Можеш да седнеш — каза Хари.

Реджи беше от дясната страна на момчето, Даян — от лявата.

— Марк, искам да ти задам няколко въпроса. Готов ли си?

— Да, сър.

— Спомена ли ти мистър Клифърд, преди да умре, за някой си Бари Мулдано?

— Няма да отговоря.

— Спомена ли мистър Клифърд името Бойд Бойет?

— Няма да отговоря.

— Каза ли мистър Клифърд нещо за убийството на Бойд Бойет?

— Няма да отговоря.

— Каза ли мистър Клифърд къде се намира в момента трупът на Бойд Бойет?

— Няма да отговоря.

Хари прекрати въпросите за момент и погледна записките си. Даян бе затаила дъх и гледаше Марк като замаяна.

— Няма страшно, мамо — прошепна той, после добави с ясен и твърд глас: — Ваша светлост, искам да разберете, че не ви отговарям по същите причини, които казах вчера. Просто се страхувам, това е.

Хари кимна без коментари. Не изглеждаше нито доволен, нито сърдит.

— Отведете Марк в свидетелската стая и го задръжте там, докато приключим. Разрешавам да поговори с майка си, преди да го върнат в Центъра — нареди той.

Макар че краката му трепереха, Гриндър намери сили да изведе Марк от съдебната зала. Хари разкопча тогата си.

— Дайте да оставим церемониите. Мадам Кларк, мис Грег, свободни сте. Можете да закусите.

Предложението звучеше по-скоро като заповед. Хари не искаше излишни слушатели в залата.

— Доведете хората от ФБР, мистър Финк — нареди той.

Мактюн и умореният К. О. Луис бяха въведени и се настаниха зад Орд. Луис знаеше, че във Вашингтон на бюрото му се трупат хиляди важни документи, и през последните двайсет и четири часа се бе питал поне стотина пъти какъв дявол дири в Мемфис. Разбира се, директорът Войлс държеше на неговото присъствие тук, а това значително променяше нещата.

— Мистър Финк, преди заседанието споменахте, че имате да ми съобщите нещо важно.

— Да, сър. Мистър Луис би искал да вземе думата.

— Слушам ви, мистър Луис. И по-кратко, моля.

— Да, ваша светлост. От няколко месеца държим Бари Мулдано под наблюдение и вчера успяхме да получим по електронен път запис на разговор между него и Пол Гронк. Разговорът се състоя в един бар във Френския квартал и смятам, че трябва да го чуете.

— Носите ли го?

— Да, сър.

— Пуснете го тогава — нареди Хари, мигом забравил всякакви тревоги за претоварения си график.

Мактюн бързо монтира касетофон и тонколона на масата пред Финк, а Луис зареди миниатюрната касета.

— Първо ще чуете гласа на Мулдано — обясни той като химик преди демонстрация на опит. — Следващият е Гронк.

В съдебната зала настана напрегната тишина и от тонколоната се раздадоха малко скърцащи, но съвършено ясни гласове. Записът обхващаше целия разговор: предложението на Мулдано да унищожат хлапето и съмненията на Гронк дали ще се доберат до него; идеята да очистят майката или братчето и възраженията на Гронк срещу убийството на невинни хора; подмятането на Мулдано да светят маслото на адвокатката и задружният смях при забележката, че това ще стори чудеса за адвокатската професия; хвалбата на Гронк, че се е погрижил за фургона и накрая — плановете да монтират тази вечер подслушвателно устройство към телефона на адвокатката.

От разговора лъхаше смразяващ цинизъм. Финк и Орд вече го бяха прослушали десетина пъти, тъй че можеха да седят безпристрастно. Реджи затвори очи, когато чу как небрежно обсъждат смъртта й. Даян седеше вцепенена от страх. Хари се беше вторачил в тонколоната, сякаш виждаше лица зад гласовете. Когато записът свърши и Луис изключи касетофона, съдията лаконично нареди: