Джон Гришам - Клиентът

— Разрешете да се намеся, ваша светлост.

Хари направи кисела физиономия и бавно откъсна поглед от свидетеля. Челюстта му провисна, сякаш бе поразен от наглата намеса. Той се навъси към Алифант, който упорито повтори:

— Разрешете да се намеся, ваша светлост. След безкрайно мълчание Хари запита:

— За пръв път идвате в моя съд нали, мистър Алифант?

— Да, сър — отвърна адвокатът.

— Така си и мислех. Тук май не е за хора от вашия калибър. Колко адвокати имате във фирмата, мистър Алифант?

— Сто и седем според последната справка. Хари тихичко подсвирна и поклати глава.

— Брей, много народ. Практикува ли някой от тях в Съда за малолетни?

— Сигурен съм, че има такива, ваша светлост.

— И по-точно?

Алифант пъхна едната си ръка в джоба, а с другата разсеяно опипа ръба на бележника. Чувстваше се излишен. Истинското му място беше в света на заседателните зали, дебелите папки на фирмите, солидните чекове и скъпите ресторанти. Беше богат, защото взимаше по триста долара на час и имаше трийсет съдружници със същата тарифа. Фирмата му процъфтяваше, защото плащаше на седемдесет адвокати по петдесет хиляди годишно и очакваше да спечелят поне пет пъти повече. Налагаше му се да присъства в тази зала не само защото отговаряше за вестника, но и защото никой друг от отдела за съдебни спорове не би успял да подготви защита за някакви си два часа.

Хари презираше този тип и цялата му пасмина. Нямаше доверие на фирмените юристи, които само в краен случай напускаха лъскавите кантори, за да се срещнат с простолюдието. Те бяха високомерни и гледаха да не си цапат ръцете.

— Седнете, мистър Алифант — заповяда той и посочи стола. — В моя съд не се става. Сядайте.

Алифант неловко се отпусна на стола.

— И тъй, какво искахте да кажете, мистър Алифант?

— Ваша светлост, протестираме срещу тия въпроси и разпита на мистър Мьолер, тъй като Първата поправка на Конституцията закриля свободата на словото. Поради това…

— Мистър Алифант, познавате ли законовите текстове, свързани със закритите съдебни заседания по делата на малолетни? Сигурно ги познавате.

— Да, сър, познавам ги. Откровено казано, ваша светлост, имам сериозни затруднения с тези текстове.

— Тъй ли? Продължавайте.

— Да, сър. По мое мнение в сегашния си вид тази част от закона противоречи на Конституцията. Донесъл съм справка за някои дела от други…

Веждите на Хари подскочиха.

— Значи противоречи на Конституцията?

— Да, сър — твърдо заяви Алифант.

— Знаете ли кой е писал тези текстове, мистър Алифант?

Алифант се озърна, сякаш вярваше, че съдружникът му знае отговора. Но онзи само поклати глава.

— Аз съм ги писал, мистър Алифант — извести гръмогласно Хари. — Аз. Мо/, казано на френски. Моя милост. И ако бяхте наясно със законите, третиращи малолетните в този щат, щяхте да знаете, че си разбирам от работата, защото лично съм ги писал тези закони. Е, какво ще кажете по въпроса?

Шика се сгърчи в креслото. Беше писал хиляди съдебни репортажи. Беше виждал адвокати под обстрела на разярени съдии и знаеше, че клиентите им рядко успяват да отърват кожата.

— Продължавам да смятам, че противоречат на Конституцията, ваша светлост — кротко заяви Алифант.

— А аз, мистър Алифант, нямам никакво намерение да влизам в дълги разпалени дебати с вас по приложението на Първата поправка. Щом не ви харесва законът, обърнете се към Върховния съд и го променете. Между нас казано, слабо ме интересува. Нов момента седя тук гладен и чакам вашият клиент да отговори на въпроса. — Той завъртя глава към Шика, който седеше на тръни. — Е, мистър Мьолер, назовете източника си.

Гриндър усети, че му призлява. Той пъхна палци под колана и притисна стомаха си. Шика се славеше като човек, който държи на думата си. Никога не бе разкривал своите източници.

— Не мога да кажа името му — изрече Шика, полагайки отчаяни усилия да изглежда като храбър мъченик пред лицето на смъртта.

Гриндър си пое дъх. Прекрасни слова. Хари незабавно кимна на двамата полицаи.

— Смятам това за неуважение на съда и заповядвам да бъдете затворен, мистър Мьолер.

Полицаите застанаха от двете страни на Шика, който трескаво се озърташе за помощ. Без да размишлява, Алифант отново скочи на крака.

— Ваша светлост! Протестираме! Не можете…

Без да му обръща внимание, Хари заповяда на полицаите:

— Отведете го в градския затвор. На общ режим. Никакви привилегии. В понеделник ще го чакам пак тук.