Джон Гришам - Клиентът

Вратите бяха заключени. Приятелят на Шика, полицаят Гриндър, стоеше нервно край свидетелското място. По заповед на Хари още двама униформени полицаи бяха застанали зад Шика и неговите адвокати. Изглеждаха напрегнати, готови за действие. Шика и адвокатите явно не харесваха това, но се нравеха на разсеяни.

Същата стенографка, само че днес с още по-къса поличка, разсеяно чегърташе ноктите си и чакаше да бликнат словесните потоци. Същата нацупена стара дама седеше отстрани и прелистваше „Нашънъл Инкуайърър“. Чакаха търпеливо. Наближаваше девет и половина. Както винаги, дневният ред беше претоварен и заседанията изоставаха от графика. Марша бе приготвила на Хари солиден сандвич за някоя от кратките паузи. Следващото заседание щеше да бъде посветено на Марк Суей.

Съдията се подпря на лакти, приведе глава и огледа свирепо Шика, чиито петдесетина килограма едва ли се равняваха и на една трета от теглото на Хари.

— Протокол — излая той и стенографката незабавно зашари с молива.

Въпреки цялото си хладнокръвие Шика подскочи на стола и се изопна като струна.

— Мистър Мьолер, призовах ви пред този съд, тъй като сте нарушили законите на щата Тенеси и по-специално раздела, свързан с тайната на закритите съдебни заседания: Въпросът е много сериозен, защото става дума за безопасността на едно малко дете. За жалост в закона не са предвидени никакви санкции освен обществено порицание. — Хари свали очилата, избърса ги с носна кърпичка и продължи със скръбния глас на старец, който мъмри непрокопсания си внук: — И тъй, мистър Мьолер, макар да съм дълбоко засегнат от вас и вашата статия, много повече ме тревожи фактът, че сведенията са стигнали до вас чрез трето лице. Лице, което е присъствало в тази зала по време на вчерашното заседание. Сериозно съм обезпокоен от вашия източник на информация.

Гриндър се облегна назад и притисна крака към стената, защото коленете му трепереха. Не смееше да погледне Шика. Само преди шест години бе прекарал инфаркт и ако не се овладееше сега, можеше да го сполети нещо по-лошо.

Хари посочи с широк замах свидетелското кресло.

— Заповядайте, мистър Мьолер. Бъдете ми скъп гост. Нацупената старица поднесе Библията за клетва. Шика преметна върху коляно вехтия си ботуш и потърси с поглед подкрепа от адвокатите. Те бяха извърнали глави настрани. Гриндър съзерцаваше плочките под краката си.

— Говорите под клетва, мистър Мьолер — напомни Хари още преди да са заглъхнали последните думи.

— Да, сър — измънка Шика, полагайки немощни усилия да се усмихне на грамадния мъж, който седеше далече горе и го гледаше над преградата на свидетелското място.

— Вие ли съчинихте днешната статия, подписана с вашето име?

— Да, сър.

— Сам ли я написахте, или някой ви помогна?

— Ами… лично написах всяка дума, ако това имате предвид, ваша светлост.

— Точно това имам предвид. В четвъртия абзац на тази статия пишете следното, цитирам: „Марк Суей отказа да отговаря на въпроси, свързани с Бари Мулдано и Бойд Бойет.“ Край на цитата. Вие ли написахте това, мистър Мьолер?

— Да, сър.

— А присъствахте ли по време на вчерашното заседание, докато детето даваше показания?

— Не, сър.

— Бяхте ли в тази сграда?

— Аз… да, сър, бях в сградата. Не е забранено, нали?

— По-кротко, мистър Мьолер. Тук аз задавам въпросите, а вие отговаряте. Разбрахте ли същността на отношенията ни?

— Да, сър.

Шика отправи умолителен поглед към адвокатите, но в момента и двамата четяха вглъбено някакви документи. Стори му се, че е останал съвсем сам на този свят.

— Значи не присъствахте на заседанието. Кажете тогава, мистър Мьолер, как узнахте, че детето е отказало да отговаря на въпросите ми за Бари Мулдано и Бойд Бойет?

— Имах осведомен източник.

На Гриндър и през ум не му бе минавало, че могат да го нарекат осведомен източник. Беше най-обикновен униформен съдебен служител, който носеше пистолет, имаше оскъдна заплата и куп неплатени сметки. От магазина за конфекция се канеха да съдят жена му заради подписване на чекове без покритие. Искаше да избърше потта от челото си, но не смееше да помръдне.

— Осведомен източник — подигравателно повтори Хари. — Разбира се, мистър Мьолер. Така и предполагах. Не сте били тук. Някой ви е казал. Това означава, че имате източник. Е, и как се нарича вашият осведомен източник?

По-възрастният адвокат веднага скочи на крака. Беше облечен като типичен представител на солидна фирма — безупречен черен костюм, бяла риза, черни обувки и червена вратовръзка с предизвикателна жълта ивица. Фамилията му беше Алифант. Като член на управата, рядко се мяркаше в съдебните зали.