Джон Гришам - Клиентът

— Нямаш друг изход, Марк.

— Как да нямам? Мога да лъжа.

Това беше едно най-обикновено заседание за отсрочка на дело, досадна и рутинна размяна на реплики между засегнатите страни, но когато подсъдимият беше Бари Мулдано, Ножа, а защитникът Уилис Апчърч, работата изглеждаше другояче. Като се притури и суетата на почитаемия Рой Фолтриг и умелите манипулации с пресата, осъществявани от Уоли Бокс, тази нищо и никаква съдебна процедура привлече толкова обществено внимание, колкото ако предстоеше екзекуция. Съдебната зала на негова светлост Джеймс Ламонд бе претъпкана от любопитни журналисти и разни завистливи адвокати, които си имаха по-важна работа, но предпочетоха да влязат тук. Тълпяха се в залата, разговаряха със сериозни физиономии и току поглеждаха към репортерите. Камерите и микрофоните привличаха съдиите както кръвта — акулите.

Зад преградата, отделяща зрители от актьори, стоеше Фолтриг, заобиколен от своите помощници, и намръщено шепнеше нещо, сякаш подготвяше нападение. Беше облечен в най-официалния си костюм — тъмен, с елече и бяла риза, копринена вратовръзка на сини и червени райета, идеална прическа и ослепително лъснати обувки. Гледаше към публиката, но, естествено, бе твърде зает, за да забелязва когото и да било. Насреща му стоеше Мулдано, обърнал гръб на грачещите зяпачи, и се правеше, че никой не го интересува. Беше с черен костюм. Опашчицата му беше пригладена и краят й се извиваше при ръба на яката. Уилис Апчърч седеше край масата на защитата с лице към журналистите и оживено разговаряше с някакъв юрист. Ако някой можеше да надмине Фолтриг по тщеславие, то това бе Апчърч.

Мулдано още не знаеше, че осем часа по-рано в Мемфис е бил арестуван Джак Нане. Не знаеше, че Кал Сисън е изпял всичко. Боно и Пирини също не се бяха обаждали и Бари изпрати Гронк обратно в Мемфис, без да подозира за снощните събития.

Фолтриг потриваше ръце от задоволство. Въз основа на записа със солницата в понеделник щеше да предяви обвинения срещу Мулдано и Гронк. Лесно щеше да ги осъди. В кърпа му бяха вързани. Мулдано го чакаха пет години затвор за възпрепятстване на правосъдието.

Но Рой не се беше добрал до трупа. Обвиненията за възпрепятстване на правосъдието нямаше да му донесат славата, на която щеше да се радва при един тежък процес за убийство, в който да се покажат цветни снимки на разложения труп и докладът на експертите за траекторията на куршума. Един такъв процес щеше да трае седмици наред и Рой щеше да е на екрана всяка божа вечер. Само като си го представеше!

Рано тази сутрин изпрати Финк в Мемфис с призовките за момчето и адвокатката от разширения състав съдебни заседатели. Това щеше да пооживи малко нещата. В понеделник следобед щеше да разпита момчето и с малко повече късмет, току-виж, намерил трупа още същата вечер. Тази мисъл го задържа в кабинета му до три сутринта. Сега сновеше между бюрото на съдебната секретарка и своя стол, като поглеждаше кръвнишки към Мулдано, но той се правеше, че не го забелязва.

Един униформен служител застана пред съдийската маса и гръмогласно нареди всички да седнат. Съдия на днешната сесия щял да бъде почитаемият Джеймс Ламонд. Ламонд се появи от служебния вход, съпроводен до мястото си от чиновник с куп тежки папки в ръце. Наскоро навършил петдесет, Ламонд се смяташе за невръстно дете сред федералните съдии. Бе типичен представител на армията съдии, назначени от Рейгън — много делови, с каменно лице, което подсказваше, че не търпи празните приказки. Беше федерален прокурор на южната част на Луизиана точно преди Фолтриг и мразеше своя наследник не по-малко, отколкото го мразеха всички останали. Шест месеца след поемане на поста Фолтриг бе започнал да размахва разни диаграми и графики, с които статистически да докаже колко по-ефективно работи сега прокуратурата, отколкото по време на предшественика му. Увеличил се е броят на обвинителните актове. Търговците на наркотици са зад решетките. Държавните чиновници имат страх от закона. Настанали са тежки дни за престъпниците и се води битка за защита на обикновения гражданин, защото той, Рой Фолтриг, е главният федерален прокурор на областта.

Беше глупав ход, защото обиди Ламонд и разгневи останалите прокурори и съдии. Никой не примираше от любов към него.

Ламонд огледа претъпканата зала. Всички седнаха.

— Много съм поласкан — започна той — от днешния интерес към нашата институция, но, честно казано, това е едно най-обикновено заседание за разглеждане на молба. — Той стрелна начумерено Фолтриг, който се бе обградил от шестима асистенти. Апчърч бе наел двама местни адвокати за помощници. — Съдът е готов да разгледа молбата за отсрочка на делото, внесена от обвиняемия Бари Мулдано. Съдът заявява, че процесът е насрочен за след три седмици, смятано от следващия понеделник. Мистър Апчърч, вие сте внесли молбата, вие имате думата. И моля да бъдете по-кратък.