Джон Гришам - Клиентът

С всеки изминал час играта ставаше по-опасна. А от нея, Реджи Лав, адвокатката, юридическата съветничка се очакваше да знае всички отговори и да дава безпогрешни напътствия. Марк щеше да я поглежда с онези уплашени сини очи и да пита какво да прави сега, после, след това. А тя откъде да знае, ей Богу!

Та те и нея подгониха…

Дорийн събуди Марк рано. Беше му приготвила кифлички с боровинково сладко. Самата тя гризеше една от тях и го гледаше загрижено. Марк седеше на един стол, хванал в ръка кифличка, която не докосваше, и само се взираше в пода с празен поглед. По едно време бавно вдигна кифличката към устата си, гризна съвсем мъничко, после я отпусна на коленете си. Дорийн наблюдаваше всяко негово движение.

— Добре ли си, душице? — попита го тя. Марк кимна бавно и изрече с глух дрезгав глас:

— Ох, добре съм.

Дорийн го потупа но коляното, погали го по рамото. Очите й бяха присвити и тя изглеждаше много притеснена.

— Цял ден съм дежурна — каза тя, като се запъти към вратата. — Ще те наглеждам.

Марк все едно не я чу и само едва-едва лизна боровинковото сладко. Когато вратата се затвори и щракна, той тутакси налапа цялата кифличка и посегна за друга.

Дорийн се върна след двайсет минути.

— Ела с мене, Марк — рече тя. — Имаш свиждане. Щом бе чул подрънкването на ключовете, мигом се бе оклюмал. С този блуждаещ поглед приличаше на отнесен в друг свят.

— Кой е тук? — попита той с вяло.

— Адвокатката ти.

Изправи се и затътри крака след Дорийн.

— Сигурен ли си, че се чувстваш добре? — попита тя, надвесила се над него. Той бавно кимна и двамата заслизаха по стълбите.

Реджи го чакаше в една приемна на по-долния етаж. Тя и Дорийн се поздравиха мило — бяха стари познати — и вратата се заключи. Седнаха от двете страни на ниска кръгла масичка.

— Приятели ли сме още? — попита тя с усмивка.

— Аха. Извинявай за вчера.

— Няма защо да се извиняваш, Марк. Разбирам те, повярвай ми. Добре ли спа?

— Да. Много по-добре, отколкото в болницата.

— Дорийн каза, че се притеснява за теб.

— Нищо ми няма.

— Добре. — Реджи извади вестник от куфарчето си и го сложи на масата. Той зачете бавно.

— Три дни поред заемаш първата страница — каза Реджи, опитвайки се да изтръгне усмивка от него.

— Мислех, че заседанието е закрито.

— Така се смяташе. Рано сутринта ми се обади съдията Рузвелт. Беше много ядосан от цялата тази история.

Възнамерява да призове журналиста и да му даде да се разбере.

— Вече е късно, Реджи. Статията е вече излязла. Всички я виждат. От ясно по-ясно е, че съм детето, което знае доста много.

— Прав си. — Тя мълча, докато Марк прочете статията още веднъж и разгледа снимките си.

— Говори ли с майка ти?

— Да. Вчера следобед към пет. Стори ми се много отпаднала.

— Така е. Видях я, преди ти да си се обадил. Не се отделя от леглото на Рики, защото вчера му дойде много.

— Аха. Заради тия тъпи ченгета. Дай да ги съдим.

— Ще го отложим за по-нататък. Сега трябва да обсъдим друго. След като си отиде вчера, съдията Рузвелт поговори с адвокатите и с ФБР. Иска да ви включат в защитната програма за свидетели, тебе, майка ти и Рики. Смята, че това е най-добрият начин да се опазите и аз съм склонна да се съглася с него.

— Каква е тя?

— ФБР ви премества на ново място, което ще се пази в тайна и ще е далеч оттук. Сменяте си имената, училището и всичко. Майка ти започва нова работа, която е много по-добре заплатена, а не по шест долара на час. Като изкарате там няколко години, могат да ви преместят другаде, за всеки случай. Ще изпратят Рики в много по-добра болница и ще стои там, докато оздравее. И за всичко, то се знае, плаща правителството.

— Ще мога ли да си купя ново колело?

— Разбира се.

— Не бе, това на майтап. Веднъж гледах един такъв филм. За мафията. Един ги портеше на ФБР и ченгетата му помогнаха да изчезне. Направи си пластична операция. Намериха му нова съпруга и тъй нататък. Изпратиха го чак в Бразилия или нещо от тоя род.

— И какво стана?

— Цяла година го търсиха, но го спипаха. И него, и жена му пречукаха.

— Това е било като за филм. Ти наистина нямаш друг избор, Марк. Нищо по-сигурно.

— И, разбира се, трябва да им кажа всичко, преди да ми уредят тия прекрасни работи, нали така?

— Това е част от сделката.

— Мафията никога не забравя, Реджи.

— Прекалено много филми си гледал, Марк.

— Може би. Но случвало ли се е някой от тая програма все пак да бъде очистен?

Отговорът беше положителен, но тя не можеше да цитира случай.