Джон Гришам - Клиентът

Нане щял да изкара две-три години в затвора, а можело и повече. В един миг й се прииска смъртно наказание.

Полицаите си отидоха. Към три двамата с Клинт бяха вече сами в опразнената кантора, сами със стряскащата новина, че някой с много опитна ръка е понечил да им заложи капан. Тук беше влизал човекът, нает от убийци, да им помогне да разберат налагат ли се още убийства. Кантората я потисна и не след дълго те си тръгнаха. По пътя се отбиха в едно кафене.

И тъй, останала с трите часа сън, в очакване на нов съсипващ ден, тя пиеше кафето си и гледаше поруменяващия небосклон на изток. Сети се за Марк — как бе дошъл в кантората й в сряда, прогизнал от дъжда и онемял от страх. Тогава й разказа как го е заплашил човекът с ножа, големият и грозен мъж, размахал тяхната семейна снимка. Тя бе потресена от разказа на дребничкото разтреперано дете. Беше страшно да слушаш всичко това, но все пак тогава ужасът бе преживян от друг. А сега острието се бе насочило към нея.

Тогава беше сряда, а сега — петък, и същите бандити бяха подгонили и нея. Нещата ставаха далеч по-опасни. Малкият й клиент бе на сигурно място в ареста, а тя седеше тук, сама сред мрака, и мислеше за Боно и Пирини.

Макар че колата не се виждаше от къщата на мама Лайф, тя бе паркирана наблизо. Двама агенти от ФБР стояха на пост, за всеки случай. Реджи се бе съгласила.

Представи си хотелска стая със спуснати завеси, облаци цигарен дим и празни бирени шишета, нахвърляни по пода. Около масичка с касетофон се бяха скупчили размъкнати престъпни типове и слушаха гласа й. Тя приказваше с клиенти, с доктор Левин, с мама Лайф, сякаш разговорът си е само между тях. Ония се отегчаваха и само от време на време някой се подсмихваше или пък скърцаше със зъби.

Марк не се обаждаше в кантората, тъй че подслушвателната им стратегия бе смешна. Тия типове явно смятаха, че той знае за Бойет, а също и че двамата с адвокатката му са толкова тъпи, та да обсъждат това по жиците.

Телефонът в кухнята иззвъня и Реджи скочи. Погледна часовника си — шест и двайсет. Сигурно пак неприятности, защото иначе кой щеше да я търси в този час. Влезе и вдигна на четвъртото позвъняване.

— Ало?

Беше Хари Рузвелт.

— Добро утро, Реджи. Извинявай, че те събуждам.

— Будна съм, Хари.

— Чете ли вестниците? Тя преглътна мъчително.

— Не. Какво има?

— Голяма статия на първа страница с две снимки на Марк — едната при излизането му от болницата „арестуван“, както пише, другата е при напускането на съда с полицаите от двете му страни. Авторът е Мьолер Шика, който е осведомен прекрасно за нашето заседание. Пише, че Марк е отказал да отговаря на въпросите ми за Бойд Бойет и че съм го пратил в ареста заради неуважение на съда. От всичко излиза, че съм едва ли не Хитлер.

— Но откъде знае какво е било?

— Цитира неназовани източници.

Тя започна да прехвърля в главата си присъстващите.

— Да не е бил Финк?

— Съмнявам се. Нищо не може да спечели от тази информация, а твърде много рискува. Във всеки случай, не е бил някой много умен.

— Точно затова ти казах Финк.

— Тук си права, но се съмнявам да е някой юрист. Решил съм да призова Мьолер да се яви в съда по обяд. Ще поискам да ми каже източника си. Ако ли не, пращам го в ареста.

— Прекрасна идея!

— Няма да отнеме много време. А след това ще продължим с Марк. Така добре ли е?

— Разбира се, Хари. Чуй, има нещо, което трябва да знаеш. Тази нощ имах неприятности.

— Целият съм слух — рече той.

Реджи му разказа набързо за микрофоните, а после специално наблегна на Боно и Пирини, които бяха на свобода.

— Боже господи! — възкликна Хари. — Тези хора са ненормални.

— И опасни.

— Страх ли те е?

— Разбира се, че ме е страх, Хари. Ужасно е да знаеш, че те следят на всяка крачка.

Последва дълго мълчание от другия край на линията.

— Реджи, при тези обстоятелства няма да освободя Марк, поне не днес. Дай да видим какво ще стане в събота и неделя. Там е на много по-сигурно място.

— Съгласна съм.

— Говори ли с майка му?

— Да. Не беше много въодушевена от идеята за защитна програма. Ще й трябва време да премисли. Тя горката е с много изопнати нерви.

— Гледай да я убедиш. Ще може ли да дойде днес? Ще ми се да се срещнем.

— Ще опитам.

— Хайде, до обяд.

Реджи си наля още кафе и се върна на бал кончето. Аксла спеше под люлеещия се стол. Първите утринни лъчи пропълзяха между дърветата. Седеше със свити колене, подпъхнала хавлиения халат под босите си крака, и стискаше топлата чаша между двете си длани. Вдъхваше аромата на кафето и си мислеше колко много мрази пресата. Значи цял свят щеше да научи за разпита. За каква поверителност ставаше дума? Сега малкият й клиент бе много по-уязвим. Всекиму ставаше ясно, че таи нещо, което не бива да знае. Ако ли не, защо отказваше да говори, след като съдията му нареждаше?