Джон Гришам - Клиентът

— Трийсет години без право на обжалване.

Кал затвори очи и едва не се срина на земята. Дъх не можеше да си поеме.

— Виж сега какво — продължи ченгето. — Ние не се притесняваме много за Джак Нане. Като си инсталира микрофоните в кантората на мисис Лав, отпред ще го чакат наши момчета. Те имат грижата да го арестуват. Но ни се струва, че той не е от много приказливите. Разбираш ме, нали?

Кал тутакси кимна.

— Затова решихме, че може да се съгласиш на една сделчица. Да ни помогнеш малко, а? Ясно ти е за какво говоря.

Кал продължаваше да кима, вече по-енергично.

— Помислихме си, че можеш да ни кажеш каквото ни интересува, а в замяна на тази услуга ние ще те пуснем.

Кал се втренчи безпомощно в него. Долната му челюст увисна, сърцето заблъска в гърдите му. Бърд посочи към отсрещния тротоар.

— Виждаш ли оная пряка, Кал?

Кал погледна с надежда към пустата уличка.

— Да — побърза да отвърне той.

— Е, твоя си е. Казваш ми каквото искам да чуя, и си заминаваш по нея. Окей? Предлагам ти трийсет години свобода, Кал. Не бъди глупав.

— Окей.

— Кога се връща Гронк от Ню Орлиънс?

— Утре сутринта към десет.

— Къде е отседнал?

— В „Холидей Ин“.

— Номерът на стаята?

— Седем-осем-две.

— Къде са Боно и Пирини?

— Не зная.

— Хайде, Кал, не ни нрави на глупаци. Къде са те?

— В седем-осем-три и в седем-осем-четири.

— Кой друг от Ню Орлиънс е тук?

— Това са. Трима, доколкото знам.

— Да очакваме ли и други гости?

— Честна дума, нямам представа.

— Кроят ли някакви планове да нападнат момчето, семейството му или адвокатката?

— Говори се по принцип, но нищо конкретно. Там без мене обаче.

— Зная, Кал. Някакви планове да се подслушват и други телефони?

— Мисля, че не. Само на адвокатката.

— И дома й ли?

— Не съм чувал.

— Никакви други микрофони, така ли?

— Поне аз не знам.

— Някакви планове за убийства?

— Не.

— Лъжеш. Ще те прибера, Кал, и трийсет години не ти мърдат.

— Честна дума, заклевам се.

Внезапно Бърд го зашлеви по лявата буза, после го сграбчи за яката и я стегна около врата му. Устата на Кал зейна, очите му щяха да изхвръкнат.

— Кой подпали фургона? — изръмжа насреща му Бърд и го притисна към колата.

— Боно и Пирини — каза той без никакво колебание.

— Ти участваше ли?

— Заклевам се, че не.

— Някакви други планове за ножари?

— Не, доколкото знам.

— Тогава какво, по дяволите, търсят тук, Кал?

— Ами чакат, ослушват се. Да са наблизо, ако нещо се наложи. Зависи какво ще направи хлапето.

Бърд го стисна още по-здраво и изсъска насреща му:

— Една само лъжа, и ще те скапя. Разбра ли ме?

— Не лъжа, заклевам се — рече с изтънял глас Кал. Бърд го пусна и кимна към пресечката.

— Заминавай и никакви издънки повече.

Стената от ченгета се разтвори и Кал слезе на платното. Упъти се с широка крачка към пресечката и скоро хукна през мрака.

Петък сутрин. Реджи отпиваше от силното черно кафе в сумрака, предшестващ зората. Чакаше я нов непредвидим ден като защитник на Марк Суей. Беше прохладна безоблачна сутрин, първата от многото подобни през септември, първият предвестник, че иде краят на горещото мемфиско лято. Тя се полюляваше върху плетения стол на задното балконче и се мъчеше да подреди в ума си изминалите пет часа от своя живот.

От полицията позвъниха към един и половина, казаха, че някой е проникнал в нейната кантора, и я помолиха да иде незабавно. Тя се обади на Клинт и двамата се появиха заедно пред петима-шестима чакащи ги полицаи. Бяха оставили Джак Нане първо да си свърши мръсната задачка и чак като излязъл от сградата, тогава го спипали. Показаха на Реджи и Клинт трите микрофона и миниатюрните предаватели, залепени в слушалката. Нане си бил свършил работата майсторски, казаха те.

Размонтираха устройството пред очите й и внимателно прибраха микрофоните като веществен материал. Обясниха й как е влязъл Нане и на няколко пъти подчертаха, че е оставила кантората без алармена система. Отвърна им, че не държи на охранителните мерки. Вътре нямало нищо особено ценно.

Провери досиетата; явно не бяха докосвани. Досието на Марк бе оставено в куфарчето й у дома; и докато спеше го държеше до себе си. Клинт огледа бюрото си и каза, че има вероятност Нане да е ровил из неговите папки. Но бюрото му не било толкова подредено, та лесно да установи това.

Обясниха й, че знаели за акцията и причакали Нане, но не й казаха откъде са научили. Пуснали го да проникне лесно в сградата — оставили отключени врати, охраната била отслабена и тъй нататък, — но го следели десетина мъже. Бил задържан в полицията, ала засега мълчал. Един агент я дръпна настрани и поверително снишил глас, й обясни за връзката между Нане, Гронк, Боно и Пирини. Не били открили последните двама — напуснали хотелските си стаи. Гронк бил в Ню Орлиънс и те го държали под око.