Джон Гришам - Клиентът

Седна на малка масичка в дъното и докато чакаше Гронк, засмука водка с лимон и сода.

Щеше му се той самият да е в Мемфис, но тъй като беше освободен под парична гаранция, не можеше да снове насам-натам. За да напусне щата, му трябваше разрешително, а той не беше толкова глупав, че да го поиска. Връзката с Гронк се затрудняваше. Гонеше го страшна параноя. От осем месеца насам на всяка крачка му се привиждаха ченгета. Всеки погледнал го непознат се превръщаше в агент на ФБР, който го дебне. Убеден бе, че телефоните му се подслушват. В колата и къщата му сигурно бяха монтирани микрофони. През повечето време мълчеше, защото го беше страх от невидимите подслушвателни устройства.

Бари допи коктейла и си поръча още един. Двоен. Гронк пристигна след двайсет минути и се намести с мъка на стола в ъгъла.

— Хубаво местенце — каза Гронк. — Как си?

— Добре. — Бари щракна с пръсти и келнерът приближи.

— Бира „Гролш“ — поръча си Гронк.

— Да не те е проследил някой? — попита Бари.

— Мисля, че не. Изминах на зигзаг половината Френски квартал.

— Какво става там горе?

— В Мемфис ли?

— Не, в Милуоки, глупако — каза Бари с усмивка. — Какво става с хлапето?

— В ареста е и не ще да говори. Прибраха го сутринта, разпитвали са го на обяд в Съда за малолетни, после пак го върнаха в ареста.

Барманът понесе тежка табла с мръсни халби към задръстената кухня и когато мина през летящата врата, се озова до двама агенти по джинси. Единият му показа значка, а другият пое таблата.

— За какъв дявол сте тук? — попита той и отстъпи към стената, без да откъсва поглед от значката, която бе на няколко пръста от върха на широкия му нос.

— От ФБР сме. Ще ни направиш ли услуга? — запита спокойно, но много делово специален агент Шърф. Барманът беше излежал две тежки присъди и няма и шест месеца, откакто се радваше на свободата си.

— Разбира се. Каквото поискате.

— Как се казваш? — попита Шърф.

— Ъъ, Доул. Линк Доул. — Толкова много имена бе използвал през годините, че вече ги бъркаше.

— Добре, Линк. Можеш ли да ни помогнеш? Готвачът разбъркваше тенджера с ориз, захапал цигара. Погледна ги веднъж-дваж, но си имаше свои грижи.

— Двама мъже пият на масата в дъното, отдясно, където таванът е по-нисък.

— Да, знам. Аз нямам нищо общо с тая работа, нали?

— Не, Линк. Само ни чуй. — Шърф извади от джоба си комплект солнички. — Сложи ги на поднос заедно с шишенце кетчуп. Иди на масата и уж между другото ги смени с техните, все едно ония са празни. Питай ги не искат ли нещо за ядене или още за пиене. Разбираш ли ме?

Линк кимна, но явно недоумяваше.

— Ъъъ, какво има в тия?

— Сол и пипер — каза Шърф. — И едно микрофонче, което ще ни позволи да чуем какво си разправят. Те са престъпници, ясно ли ти е, Линк? Затова ги следим.

— Никак не ми се ще да се забърквам — каза Линк, съзнаващ, че и при най-малката заплаха ще си потроши краката от престараване.

— Недей да ме ядосваш — каза Шърф и разклати солничките.

— Добре де, дадено.

Един келнер ритна с крак летящата врата и мина покрай тях с купчина мръсни чинии. Линк взе солничките.

— И на никой да не казвате — рече той с разтреперан глас.

— Всичко е точно, Линк. Това си е нашата малка тайна. Кажи сега има ли някой празен килер тук? — попита Шърф, докато оглеждаше задръстената кухня. Отговорът бе излишен. От петдесет години в тая дупка нямаше къде да се завъртиш.

Линк се позамисли, явно искаше да помогне на новите си познайници.

— Не, но точно над бара има малка стаичка, нещо като канцелария.

— Страхотен си, Линк. Иди да свършиш тая работа и ще монтираме едно уредче в канцеларията.

Линк пое внимателно солниците, сякаш щяха да избухнат в ръцете му, и се върна на бара.

Един келнер постави пред Гронк зелена бутилка бира и изчезна.

— Това копеленце знае нещо, нали? — попита Ножа.

— Разбира се. Иначе всичко това нямаше да го има. Защо ще наема адвокат? Защо така ще се запъва? — Гронк изгълта на един дъх половината бира. Беше ожаднял.

Приближи се Линк, понесъл табла с десетина комплекта солници, шишета кетчуп и горчица.

— Вие ще поръчвате ли за ядене, момчета? — попита той най-делово, докато разменяше солниците и шишенцата на масата им.

Бари му махна да изчезва. Гронк каза „Не“. И Линк се отдалечи. На има-няма десетина метра Шърф и още трима агенти се бяха скупчили около малко бюро и разтваряха тежки куфарчета. Един от тях взе слушалки и ги надяна на главата си. Усмихна се.