Джон Гришам - Партньори

Брик потвърди, че Ева Миранда е задържана в един федерален арест в Маями. Все още не била официално обвинена в никакво престъпление, но било рано. Нямало начин да я види тази вечер, а и на следващия ден щяло да е трудно. Според законите ФБР и митническите власти на САЩ имали право да задържат чужденец с фалшив паспорт до четири дни, без право на пускане под гаранция. Брик обясни, че при дадените обстоятелства мярката е разумна — подобни хора бързо изчезвали. Каза му също така, че е посещавал клиенти във въпросния арест и че условията там са сравнително добри. Ева била сама в килия и, общо взето, била в безопасност. При малко късмет на сутринта можела да получи достъп до телефон.

Без да се впуска в подробности, Санди каза, че не е нужно да се бърза с освобождаването й, защото някои хора навън проявяват интерес към нея. Брик обеща да използва връзките си и да се опита да я види.

Хонорарът му щял да е десет хиляди долара и Санди се съгласи да му плати.

Прекъсна разговора точно когато Кътър влезе в кафенето и седна на една маса край витрината, както бе обещал. Санди заключи колата си и отиде при него.

Вечерята се състоеше от затоплени в микровълнова фурна полуфабрикати, наредени на захабен пластмасов поднос. Донесоха й я две едри жени с униформи, от чиито колани висяха подрънкващи връзки ключове. Едната я попита как се чувства. Ева смотолеви нещо на португалски и те я оставиха намира. Макар да беше гладна, и през ум не й мина да докосне тази храна. Вратата на неизмазаната бетонна килия беше метална и в горния й край имаше малка квадратна дупка. От време на време се чуваха гласовете на другите задържани жени, но, общо взето, мястото беше тихо.

Никога досега не бе попадала в затвор, дори като адвокат. Освен Патрик не помнеше друг приятел, който някога да е бил арестуван. Първоначалният й шок отстъпи място на страха. После изпита унижение, че е заключена в клетка като престъпница. Единствено мисълта за баща й я предпазваше от пълен срив през първите няколко часа. Не се съмняваше, че положението му е много по-тежко от нейното. Молеше се да не го измъчват.

В затвора молитвите сами напираха на устата. Молеше се за баща си, молеше се за Патрик. Противопоставяше се на изкушението да го обвини за неприятностите си, макар че лесно можеше да го стори. Предпочиташе да обвинява себе си. Изпадна в паника и се втурна да бяга. Патрик я бе учил как да се движи, без да оставя следи, как да изчезва. Грешката беше нейна, не негова.

Успокояваше се, че фалшивият паспорт не е голямо престъпление и проблемът би могъл да се реши бързо. В страна, където имаше толкова насилие и недостиг на затворнически килии, подобно елементарно нарушение на човек с чисто досие би могло да се изкупи с малка глоба и депортиране.

Парите бяха утеха. Утре щеше да поиска адвокат, при това добър, с влияние. Той щеше да се обади на някои важни хора в Бразилия, чиито имена щеше да му даде. Ако се наложеше, парите щяха да й помогнат да се справи с всеки, който се изпречеше на пътя й. Не след дълго щеше да си е у дома, за да помогне на баща си. Щеше да се скрие някъде в Рио. Нямаше да е трудно.

В килията беше топло. Седеше заключена, охранявана от много хора с пистолети. Тук беше в безопасност. Онези, които бяха изтезавали Патрик и сега бяха отвлекли баща й, не можеха да се доберат до нея.

Угаси лампата и се изтегна върху тесния нар. Агентите на ФБР щяха да съобщят на Патрик за задържането й веднага, така че вероятно той вече знаеше. Представяше си го как драска в бележника си и се опитва да огледа нещата от всички възможни ъгли. Досега сигурно бе измислил поне десет начина, за да я измъкне. Нямаше да заспи, докато не набележи трите най-добри варианта.

Най-забавно е да правиш планове — винаги го бе казвал.

Кътър си поръча шоколадова поничка и сода. Не беше дежурен, така че вместо стандартния тъмен костюм и вратовръзката носеше джинси и риза с къс ръкав. Подигравателната усмивка беше нещо естествено за него, а сега, когато бяха намерили Ева и я бяха задържали, бе особено доволен.

Санди излапа един сандвич с шунка на четири хапки. Наближаваше девет вечерта, а единственото, което бе слагал в уста, и то преди доста часове, бе болничната храна в стаята на Патрик.

— Трябва да поговорим сериозно — каза той съвсем тихо, защото заведението беше препълнено.

— Слушам — отвърна Кътър.

Санди преглътна, избърса устата си, приближи се още повече и каза:

— Не ме разбирай погрешно, но мисля, че се налага да се обърнем към някои други хора.