Джон Гришам - Партньори

— Кой например?

— Шефовете ти във Вашингтон.

За миг Кътър се замисли над чутото, загледан в колите по магистралата. Океанът беше на стотина метра.

— Разбира се — кимна той. — Само че трябва да има какво да им кажеш.

Санди се озърна. Никой не гледаше към тях, дори случайно.

— Ами ако докажа, че играта на Арисия спрямо „Плат и Рокланд“ е пълно мошеничество, че се е споразумял с фирмата на Боуган да измами държавата и че братовчедът на Боуган, сенаторът, е участвал в заговора и е трябвало да получи няколко милиона долара под масата?

— Чудесна версия.

— Мога да го докажа.

— И ако ти повярваме, ще трябва да дадем на Ланиган компенсация и да го пуснем да си върви?

— Може би.

— Няма да е толкова лесно. Остава проблемът с трупа в колата му. — Кътър отхапа от поничката и задъвка съсредоточено. — Какви доказателства имаш? — попита след малко.

— Документи, записи на телефонни разговори, такива неща.

— Които биха се приели за доказателства в съда?

— Повечето.

— Достатъчно ли са, за да се стигне до присъди?

— Цял кашон.

— Къде е този кашон?

— В багажника на колата ми.

Кътър инстинктивно погледна към паркинга, после се вторачи в Санди.

— Това са материали, събрани от Патрик, преди да се махне, така ли?

— Да. Надушил какво готви Арисия, разбрал, че съдружниците се готвят да го изритат от фирмата, и започнал търпеливо да събира доказателства.

— Бракът му бил скапан и прочие, така че решил да отмъкне парите и да побегне, а?

— Не. Побягнал е и след това е отмъкнал парите.

— Както и да е. Значи сега иска да се споразумеем?

— Разбира се. На негово място ти не би ли искал?

— Ами убийството?

— То е проблем на щата. Не е твоя грижа. Ще се оправяме с него по-късно.

— Може да стане наша грижа.

— Боя се, че не. Вие го обвинявате в кражба на деветдесет милиона долара. Щатът Мисисипи го обвинява в убийство. За съжаление, вече е късно федералните да поемат и убийството.

Кътър мразеше адвокатите тъкмо по тази причина — не се хващаха лесно на въдицата. Санди продължи:

— Слушай, срещата ни е една формалност. Просто искам всичко да мине по каналния ред, без да пренебрегвам, когото и да било. Нищо не ми пречи още утре да позвъня във Вашингтон. Но реших преди това да поговоря с теб, надявах се да те убедя, че можем да се споразумеем. В противен случай започвам да въртя телефоните.

— Какво искаш?

— Среща с високопоставени представители на ФБР и Правосъдието. Ще се срещнем в някоя голяма зала и ще представя доказателствата.

— Трябва да поговоря с Вашингтон. Надявам се, че си даваш сметка какво означава това.

Вдървено си стиснаха ръце и Санди излезе.

Мисис Стефано възвърна съня си. Досадните млади мъже с тъмни костюми се бяха махнали от улицата им и любопитните съседи вече не задаваха въпроси. Клюките по време на бридж отново се въртяха около по-нормални теми. Мъжът й се бе успокоил.

Когато телефонът иззвъня в пет и половина сутринта, тя спеше. Грабна слушалката от нощното шкафче.

— Ало?

— Джак Стефано, моля — каза солиден твърд глас.

— Кой се обажда? — попита тя. Джак се размърда под завивката.

— Хамилтън Джейнс, ФБР.

— О, боже — изпъшка мисис Стефано и закри микрофона с длан. — Джак, пак те търсят от ФБР.

Джак запали лампата, погледна часовника и пое слушалката. — Ало?

— Добро утро, Джак. Обажда се Хамилтън Джейнс. Съжалявам, че те безпокоя толкова рано.

— Ами тогава защо ме безпокоиш?

— За да ти кажа, че арестувахме момичето, Ева Миранда. Тя е на сигурно място, така че можеш да прибереш хрътките си в кучкарника.

Стефано спусна крака на пода и седна на леглото. Последната им надежда се бе изпарила. Търсенето на парите най-накрая бе приключило.

— Къде е тя? — попита, без да очаква никакъв смислен отговор.

— При нас е, Джак. На сигурно място.

— Поздравления.

— Слушай, Джак, изпратих хора в Рио, за да проследят какво става с баща й. Имаш двайсет и четири часа. Ако старецът не е освободен до пет и половина утре сутринта, подписвам заповеди за арест на двама ви с Арисия. Ей богу, защо пък да не прибера и Атърсън от „Монарх-Сиера“, и Джил от „Нордърн Кейс Мючуъл“, ей така, защото ми харесва. И без това ми се искаше да поприказвам с тия момчета в компанията на Арисия.

— Обичаш да шантажираш, нали?

— Повече от всичко друго. Ще помогнем на колегите от Бразилия да ви изискат в страната си и процедурата ще отнеме няколко месеца. При екстрадиране не се предвижда пускане под гаранция, така че ти и скапаните ти клиенти ще прекарате Коледа в затвора. Може би този път, за разнообразие, ще успеем да ви изпратим в Рио. Говорят, че плажовете там били хубави. Слушаш ли ме, Джак?